Доклад на Световния фонд за дивата природа (WWF) посочва за първи път страните, чиито икономики ще бъдат най-тежко засегнати през следващите 30 години, ако светът не предприеме спешни действия за справяне с глобалната екологична криза.

Изследването "Global Futures" изчислява икономическата цена от загубата на биоразнообразие в 140 държави до 2050 г.

Според учените, ако не бъде сложен край на неустойчивите бизнес практики, най-потърпевша ще бъде икономиката на САЩ. Прогнозите сочат, че тя ще губи всяка година по 83 млрд. долара - сума, еквивалентна на целия годишен БВП на Гватемала. Сериозни щети ще отчетат също Япония и Великобритания - съответно 80 и 21 млрд. долара годишно.

Експертите уверяват, че и в трите случая икономическият спад се дължи до голяма степен на очакваните щети върху крайбрежната инфраструктура и земеделските площи. Те ще бъдат нанесени от наводнения и ерозия на почвата - резултат от загубата на глобално ниво на естествени крайбрежни защити като коралови рифове и мангрови гори.

Развиващите се страни също ще пострадат, предупреждават учените и икономистите, изготвили доклада. Те отчитат, че особено тежко са засегнати Източна и Западна Африка, Централна Азия и части от Южна Америка, тъй като загубата на дива природа влияе пряко върху нивата на производство, търговията и цените на храните.

Според учените трите държави, които ще загубят най-много като процент от своя БВП, са Мадагаскар, Того и Виетнам.

"Това революционно проучване показва как опазването на природата вече е не само морален, но и социално-икономически проблем. Освен че има огромно влияние върху човешкия живот и поминък, загубата на дива природа е катастрофална и за нашия просперитет", коментира Марко Ламбертини, генерален изпълнителен директор на WWF International.

Хората по света вече усещат ефекта от увеличаващите се цени на храните, засушаването, недостига на стоки, екстремните наводнения и ерозията по бреговете. И все пак за следващото поколение нещата ще бъдат многократно по-лоши, а до 2050 г. световната икономика ще загуби трилиони долари.

Проучването използва нова методика, за да оцени какъв би бил макроикономическият ефект от замърсяващото земеделие, увеличаването на емисиите парникови газове и загубата на естествени местообитания.

Изводът е, че това ще струва на света най-малко 479 млрд. долара годишно или близо 9,9 трил. долара до 2050 г. Експертите изчисляват, че сумата се равнява на комбинираните икономики на Великобритания, Франция, Индия и Бразилия.

Докладът предвижда и постоянно покачване на цените на ключови стоки в световен мащаб през следващите 30 години. Това се дължи на факта, че селскостопанският сектор ще бъде сред най-силно засегнатите от загубата на дива природа.

Комбинацията от недостига на вода, ерозията на почвата и намаляването на пчелите се очаква да вдигне цените на храните, което ще има отражение и върху продоволствената сигурност в много региони.

Загубата на дива природа представлява риск и за България, най-вече в посока постигане на целите за устойчиво икономическо развитие и изравняване на дисбалансите с останаите държавите от ЕС. /news.bg