На повечето от традиционните избиратели на БСП въобще не им пука за случващото се в дясно. Донякъде те са прави да изпитват гордост от способността на 100 годишната партия да оцелява през десетилетията и това като че ли е достатъчно, за да поддържат душевното си равновесие. Червената върхушка обаче едва ли е във възторг от политическата действителност на България в настоящия момент. В ръководните органи на БСП има достатъчно умни и прозорливи хора, които си дават сметка, че бъдещето може да се окаже още по-объркано от настоящето. Както казва един приятел, при дежурните спорове “За” и “Против” чалгата – помислете си какво ще се зададе в “постчалговия период”.

Кризата в редовете на класическата десница освободи място точно за настоящите представители на политическата чалга. Особено виден е този процес в крайморските градове. В общините се намърдаха представители от целия спектър местни тарикати. Не е необходимо да си Фройд за да различиш “Кроткия селски идиот(ка)” от “комплексираното мамино мом(и)че на тати”.

За всичко това беше писано много още по времето на последните местни избори и непосредствено след тях. Потвърдиха се всички прогнози за това кой, на кого (и срещу какво) е заложник, така че не си заслужава да се обсъжда очевидното.
Заслужава си обаче да се обърне внимание на “постчалговия период” в местната политика.

Ако десницата не се съвземе, няма никаква гаранция, че утре електоратът няма да сътвори още по-чутовен подвиг, избирайки още по-шантави “Мунчовци” от сегашните. Ако погледнем оптимистично на бъдещето, то няма как да не признаем, че в българската политика всичко е възможно. На предните избори видяхме как хора, призвани да учат нашите деца, продаваха гласа си без капка свян. И… това абсолютно на никой не направи впечатление. Никой не се трогна нито от акта на покупко-продажбата, нито от факта, че даскалиците се продаваха по цени около пазарните за магистралните жрици на любовта. Всъщност, “любимите учителки” ги “награждаваше” кандидат за общински съветник понеже били стачкували и всички бяха щастливи.

Всъщност, електоратът винаги има право. Даже когато продава гласа си. Понеже електоратът бил страдал, това му дава право (на електоратът) да е глупав. Точка!

Изводът се налага от само себе си. Ако в ляво искат да водят нормална политика, то крайно време е да си дадат сметка, че за това са необходими нормални партньори и нормални опоненти. Препоръчително е даже враговете ти да са нормални. За излизане от сегашната каша има само два (видими) начина. Да се помогне на десницата да заеме полагаемото и се място в политиката или да се помогне на лудницата да прибере ненормалниците от улицата.

Иначе…! Не е далеч денят, когато днешните откачалки ще станат утрешни началници. Мила родна картинка - ченге, откачалка, ченге, откачалка…
Антон Луков