Зад гърба!

Все по-отчетлив (точната дума е нагъл) става механизмът, чрез който местните феодали стоварват собствената си управленска импотентност на гърба на ГЕРБ. Не са рядкост и спекулациите с името на Бойко Борисов, като разликите са само в степента на нахалство, използвана при отделните случаи.

Най-пресен е примерът с екопротестите.
Всъщност, конкретното място на протеста няма значение.
Може да се случи в София, Варна и навскякъде другаде в страната. Просто, защото екопроблеми има в цяла България.
Съответният местен феодал обаче действа като по църковен канон.
Първата му работа е да заяви, че изпълнява план, спуснат от самия Борисов. Ако не го направи лично феодалът, винаги се намира кой да публикува глупост от този сорт.

Целта е прозрачна – всички, които в някаква степен подкрепят протестите, се превръщат във врагове на централната власт и лично на премиера. И обратното – всички, които са предизвикали протеста, стават негови приятели, подложени на „несправедливи“ критики и протести.

Всъщност е точно обратното
Ако вземем за пример пак екопротестите ще видим, че те са предизивкани от конкретни проблеми, за които отговорност носят конкретни хора (кметове, съветници и цялата флора и фауна от местни феодали, бизнесмени и т.н.), които със своите действия или бездействие са фокусирали общественото недоволство.
Именно те! Истинските виновници изместват фокуса, криейки се зад централната власт, политичекста партия ГЕРБ или Бойко Борисов.

Смешното в случая е, че в представите на самите местни феодали това „изместване на фокуса“ съществува като пример за едва ли не висш политически пилотаж. Всъщност, да получиш едно потупване по рамото повече от конкурента си на местна почва и да го представиш като благословия директно “от горе“ - това не е нищо друго освен елементарна интрига. За да просиш не се изисква нито интелект, нито образование, още по-малко можем да говoрим за трудолюбие. Просто трябва да си по-нагъл и задължително по-досаден.
Наглостта на местния феодал обаче е само едно от необходимите условия за успех на интригата.

Налага се другият участник в сделката (президент, премиер, лидер на партия) да е достатъчно суетен, за да се върже на тази игра.
И когато за него (в конкретния случай става дума за Бойко Борисов) всичко свърши, обръщайки се назад, ще види това, което са видели всички онези суетни играчи (Костов, Сакскобургготски, Станишев) преди него – местният феодал вече изпълнява... друг план.
Този на следващия министър-председател на Република България.
Антон Луков / antonlukov.blogspot.com