На пръв поглед може да се каже, че западните медии действително се заблудиха. Наистина убитият е по-скоро талантливо дете на Лейтенант Шмит, отколкото журналист. По-скоро дребен мошеник, отколкото фигура, която участва във формирането на общественото мнение в България. Кариерата на Цанков е симптоматична за целия български преход, когато бизнесмени от същия сорт ужилиха не един и двама лековерни, без да понесат особени наказания или поне обществено осъждане. Тъкмо обратното: човек с присъда и десетки висящи дела е канен от всеядните медии на раздумки за "тайните на мутрите".

В България нищо не е така, както изглежда
Симбиозата журналист-измамник е абсолютно неразбираема за западните медии, които по всяка вероятност са били подведени и от това, че Цанков е автор на книга за мафията. Другаде по света книгите за мафията обикновено се пишат с разобличителна цел и от морални подбуди - за да се извадят наяве престъпни връзки и влияния, разкрити не без опасност за живота…

В България мафията пише за самата себе си чрез удобни лица и случайни личности, попаднали в периферията й, за да покаже колко комфортно се чувства. После унищожава така наречените хроникьори, когато й станат ненужни. В България нищо не е такова, каквото се вижда на пръв поглед. Българският Янус е изненадващо талантлив, а разделителната черта между почтен и престъпен бизнес - често незабележимо тънка.

Но какъвто и да е бил Цанков, показното му убийство вписа нова черна точка в нескончаемата рубрика "Български престъпления", прочули се и в чужбина. Едва ли някой е имал илюзорната представа, че престъпността в България може да бъде сломена бързо с помощта на една-две показни акции. Макар че и те са невероятен напредък на фона на предишния тотален отказ от действия срещу престъпния свят.

Мутрите като константна величина
Правителствата идват и си отиват, но мафията остава - това е предупреждението, дадено с убийството на Цанков. Това предупреждение - без съмнение - е отправено и към съдебните институции, които поради подкупност и бездействие сложиха безброй дела "на трупчета", оставяйки правораздаването в ръцете на мутрите.

От разследването на последното (засега) публично убийство ще проличи дали има поводи за надежда или всичко си остава в рамките на утвърдената схема: първо залавяне, после освобождаване или пък съдебно протакане до изчерпване на казуса.
Бистра Узунова/Дойче веле