Някой пречи на “Варненска корабостроителница”АД да заработи.
Евентуалното отлагане във времето причинява пропуснати ползи – страдат частните интереси на корабостроителите, интересите на параходство БМФ, интересите на община Варна и т.н.

Кой има интерес от подобен сценарии?
В началото на проблема “Варненска корабостроителница”АД бе правителството на Иван Костов.
В онези не толкова далечни времена точно хората на Александър Божков във Варна започнаха война за общественото мнение в града.
Първите атаки бяха чрез мастит бизнес–седмичник и засягаха тогавашния кмет на Варна … Христо Кирчев. Някак странно те съвпаднаха с посещението на Председателката на германския Бундестаг Рита Зюсмут във Варна и срещата й с все още само кандидат-президента Петър Стоянов.

За епопеята Свилен Спасов – Веселин Динков е излишно да пишем.
Този сблъсък остана малко в сянката на двубоя Кирчев – Митев, но по същество си има своя собствена специфика.

Това обаче бяха онези времена, когато Христо Кирчев беше необходим.
Странно защо, но усещането, че нищо не се е променило, витае във въздуха.
Интригите са едни и същи, лъжите са еднакво плоски и най-важното – ИЗТОЧНИКА НА ПРОБЛЕМИ Е СЪЩИЯТ!
Само че някой неща все пак се променят.

Ако крадеца продължава в същия дух да крещи “дръжте крадеца” ще се наложи да си поговорим на тема: “тънката граница между слухове и реалност”.
Крайно време е някои хора да разберат, че християнското милосърдие не е много на почит по тези ширини.

Синдикалните слухове могат да придобият неподозирана плътност.
Приказките за интереси на групировки могат наистина да се форматират в киновариант. Само че - Пернишки.

Затова е желателно, някои синдикалисти да си гледат синдикатите.
Пък и да не се налага някои особено високи журналистки да се извиняват без време.
В крайна сметка не съществува вариант отговорността за създаването на проблема “Варненска корабостроителница”АД да бъде носена от някой друг, освен от СДС.
Съществува обаче, реална опасност отговорността за забавяне решението на проблема “Варненска корабостроителница”АД, също да бъде понесена от СДС.
Вервайте ми!
Много е реална тази опасност.
За хубавото Наде иде реч.
Директно!?!

Антон Луков

П.П. Усмивки от старите ленти

Заглавие:Лични интереси съсипаха пердприятието

Росен Теодосиев
председател на синдикат "Подкрепа" във Варненска корабостроителница

В момента във Варненска корабостроителница се извършва кораборемонтна дейност, която ангажира не повече от 400-500 души или 8-10% от хората, работили някога тук. Това беше и целта на определени кръгове в завода. Да стане кораборемонтна фабрика. Точно те искаха да го вземат на безценица. Заинтересовани за това са всички, които участваха във фалита на завода. При кораборемонт печалбата е много голяма - 25-30%, а от строежа на кораби е 7-8 на сто. Разликата е, че корабостроенето ангажира голям персонал. Всичко започна на 2 юли 1998 г., когато се създаде РМД "Варненска корабостроителница". В него участваха само корабостроители. Имаше разговори с банки и обещани кредити $10-12 млн., с които щеше да се довърши прословутия кораб 510 в срок. През ноември-декември щяха да влязат $23 млн., с които корабостроителницата щеше да прескочи финансовите трудности. Така щяхме да върнем кредита и да продължим да работим. Щеше да се сключи и сделката с РМД "Варненска корабостроителница". По същото време под давлението на тогавашния областен управител (б.р.тогавашният областен управител се казваше Добрин Митков Митев и бе председател на СДС-Варна) беше използван заводският синдикат "Промяна". Намираха се всякакви спирачки, за да не стане сделката. Точно заради съдебното дело, което заведе синдикалната организация на "Промяна", беше стопирано сключването на приватизационната сделка. Така беше поискано обявяването в неплатежоспособност на Варненска корабостроителница. Делата на "Промяна" приключиха едва в края на миналия месец.

В-к “Стандарт’”/4 август 2001 г.