Има едно дилема, която трови живота на повечето провинциални политици - стремежът им към независимост от централната власт влиза в тотално противоречие със страхът им от носене на отговорност. Представата им за идеалният свят изглежда така – по време на избори листите и кандидатурите да се редят по места, а когато се наложат непопулярни стъпки, онези от Центъра да бъдат така добри да поемат рисковете. Тази особеност на провинциалната политика е особено интересна за наблюдаване в партиите с ярко изразено милиционерско-полицейско присъствие. Обикновено при тях балами няма - нито в Центъра, нито по места. Нещо като в онази прословута карикатура от края на 90-те години, в която българския политически живот е изобразен като група партийни функционери, въртяща се кръг и всеки е забил по един среден пръст в… задника на предния. Празно няма! За добро или за зло, всички са в интригата.

Нямаше да има нужда от толкова дълго предисловие, ако специално във Варна не беше се появил още един утежняващ ситуацията момент – хилядолетната византийска традиция. Тук освен, че се въртят в кръг и всеки забил по един среден пръст на предния – на всички им е хубаво.
Или поне си дават такъв вид.
Искате примери!?!

ГЕРБ - Варна пак обяви, че ще прави ново мнозинство във варненския общински съвет. И предния път (преди няколко месеца) бяха обявили, че ще правят ново мнозинство. И по–предния път беше същото. Тук вече автоцензурата трябва да се намеси в цялото си великолепие, защото нецензурния коментар е на една ръка разстояние - на тези май наистина им е харесало.

Между другото, прави впечатление, че този път от речника на местните партийни функционери от ГЕРБ е отпаднало определението “прокметско” пред “мнозинство”.

Както и да е! Българската политическа традиция от последните поне 10 години е неумолима. Вариант да се направи мнозинство в общинския съвет на някой от ключовите градове на страната, без солидна подкрепа от централната власт, е меко казано трудно осъществим. Тоест, логиката изисква местните ГЕРБ-ери първо да помогнат на лидера си да спечели бъдещите парламентарни избори. И както всяко хлапе знае, пътят към победата е постлан не само с добри намерения – иска се много, много и още пъти много пъти по много работа. Да бе, ама стигаме пак до предисловието. Кой да работи? В ГЕРБ Варна балами няма - ченге до ченге, до милиционер, до разузнавач, до следовател и така докато стигнем до роднините.

Някак си напълно в духа на византийската традиция е да пробваш с ченгеджийски номера и визнтийски интриги, да получиш нещо, за което на нормалните хора в нормалните общества им се налага да работят. Да бе, ама… и другите се изучиха. Затова всички се въртят в кръг и всеки на всеки го е… отново идва (необходимият) момент на великолепната автоцензура.

Казано с думи прости - ако тези от ГЕРБ наистина искат да имат някакъв успех във Варна ще им се наложи да променят първо себе си. След като дават пресконференция по транспортни проблеми, поне да си бяха дали труда да обърнат внимание на простичкия факт, че зам.-кмет по транспорта в Община Варна е… Свилен Крайчев от… ГЕРБ.

На всичкото отгоре – “ГЕРБ – Варна призова прокуратурата към професионализъм във връзка с инцидента на пътя Аспарухово – Галата”. Това си е чиста проба призив някой друг да им свърши работата на готово. Първо, заиграването със съдебните институции и специално с прокуратурата точно във Варна пък на никой нищо добро не е довело. Тези от ГЕРБ са твърде млада политическа сила, но би трябвало покрай кариерата им в структурите на МВР, да са запознати с най-новата история на изборите във Варна и в страната като цяло. През 1995 г. прокурор Ружа Големанова не можа да спре Христо Кирчев и той бе преизбран на поста кмет на Варна. През 1999 г. тандема Добрин Митев- Веселин Динков също пробва с “призив” към прокуратурата и… катастрофата беше пълна. И това са само примерите на местна почва. Ами интригата с лишаването на Симеон Сакскобургготски от възможността да се кандидатира за президент? Днес всички участници в тази велика глупост са аут от властта – и тогавашният президент Петър Стоянов, и тогавашният премиер Иван Костов. След като не бе допуснат до състезанието за президент, Симеон просто спечели парламентарните избори и останалото всички го знаем.

Вероятно иде реч и за народо-психология.
Никъде по света не обичат тарикатите. Тук обаче направо ги мразят!
Докато в американските филми най-якия пич си тръгва с кралицата на бала, в българската класика златната ябълка все я откъсва нещо подобно на най-малкия брат, Хитър Петър или Андрешко.
Антон Луков