Изследване на НЦИОМ, направено в навечерието на присъединяването на страната към ЕС показа, че близо 60% от анкетираните тогава изразиха силно безпокойство около очакваното повишаване на цените и услугите, като повечето от тях говореха за настъпване на ценови шок. Немалка част от анкетираните споделяха и опасенията си от недостиг на електроенергия, поради спирането на двата реактора на АЕЦ „Козлодуй”, ужас от увеличаване изискванията за пенсиониране и нарастване на социалната равнопоставеност.

Лошото е, че месец след българското членство всички тези страхове са на път да се окажат съвършено основателни, а премиерът Станишев и неговите съпартийци добре разбират това. Обичайните за края на пролетта социални и обществени протести този път започнаха от първите дни на годината, когато страната се оказа заляна от всякакъв вид граждански неподчинения, блокирания на пътища, обществени акции и откровени демонстрации на недоволство в столицата и големите градове.

Пенсионерите скандираха за повишаване на сумата, с която водят жалко съществуване след края на трудовия си път. В редица сектори на стопанството и частния бизнес хората протестираха срещу ниските заплати и увеличаването на всички цени. Недоволните клиенти на „Топлофикация”, воглаве с ужилени с дебели сметки за парно депутати и министри, също издигнаха протестен глас и обявиха, че не възнамеряват да плащат за изразходваната топлоенергия. Еколози не само организираха подписки за защита на природата, но стигнаха и до безумната идея за екотероризъм, като заплашиха, че ще активират с взрив лавина над ски курорта Банско ако не бъдат взети спешни мерки за спиране съсипването на българските планини и морския бряг от безумното строителство.

Жители на редица градове се обявиха срещу „Натура 2000” – европейската мрежа от защитени природни територии – с искане техните населени места да не попадат в границите на предвидените райони. С доста популистки апломб премиерът Станишев ги подкрепи на партийния форум на 3 февруари, като заяви, че България не можела да бъде просто „природния резерват на Европейския съюз”, като че в това има нещо лошо! Типично по български най-активни се оказаха протестиращите срещу акциза върху домашната ракия, които не само изведоха проблема начело на дългия списък от страхове, но и успяха да го превърнат в символ на националната идентичност и регионалните разбирания за човешко достойнство. Показателен в това отношение се оказа лозунгът, издигнат от възрастни любители на домашните напитки, който гласи: ”С домашна ракия и вино бедността е по-лека!”.

Възниква въпросът – защо сега българските социалисти изразяват толкова голямо безпокойство около социалното разочарование и евроскептицизма сред хората, за които техния партиен лидер казва че са основни рискове пред БСП и левицата?

Отговорът може би се крие в събитията, станали точно преди десет години в България. Тогава безумното социалистическо правителство на Жан Виденов за броени месеци беше докарало страната до положение курсът на долара да достигне 1300 лева, а килограм кашкавал да струва 5000 лева. Тогава връщането на втория мандат за съставяне на социалистически кабинет не беше плод на „национално отговорна” и „компромисна” политика, а резултат от натиска на хората излезли по площадите в национална стачка и блокирали на практика държавата.

Дали БСП е разбрала урока от 4 февруари 1997 г. не е много ясно. Засега единствено личи, че страховете на управляващите социалисти за властта са не по-слаби от опасенията на хората, свързани със собственото им всекидневно битие.

Всъщност ясното е друго – страхът сковава както механизмите на управлението, така и функциите на свободното общество. А животът в постоянен страх е много далеч от реалностите на едно пълноценно европейско членство.

Георги Папакочев, Радио „Дойче веле“

Bulgarian Post