Само преди месец изглеждаше, че въпросът „за турците", за огромните „претенции на Доган", за „управляващата роля на ДПС" е готов да изригне в едва ли не нов етнически конфликт. Спомнете си: бунтове срещу областни управители от ДПС, глухо ръмжене в столицата и провинцията. Къде се изпари всичко това? (А нищо не се е променило - ДПС има толкова власт, колкото преди месец.)

Това значи, че „турският въпрос" в България не е следствие от някакво състояние на населението, а на определени ситуации в елита (респ. в медиите}. Въпросът възниква или изчезва не защото хората могат или не могат да търпят еди-каквоси във всекидневния си живот, а порадЦ действието на! определени власт«р-ви центрове в страната. Активизират ли се те, получаваме тежък проблем с турците. Увлекат ли се по други текущи задачи, проблемът ни изчезва. Докато благоволят следващия път отново да разбунят кошера (като - ще го кажа без заобикалки - цинично си играят с бъдещето на 8 млн. души и техните потомци).

“Турският проблем" обаче съвсем не е измислен. Той съществува - но в един съвсем специфичен смисъл. Работата е там, че турците и циганите винаги са присъствали в живота на България, но никога в живота на елита. За почти 130-годишната история на България никога досега турци (и донякъде цигани) не са имали претенции да участват в борбите и обединенията на елита. Те винаги са били полунеподвижен декор на политическия, стопанския и културния живот. Те винаги са били обстоятелство, а не фактор, (Както са жените до преди сто години.)

Тъкмо това сега се промени, и мен ако питате, слава богу. Но тази промяна се посреща болезнено от нашите елити. Дразни ги някак. (Не питаме защо, понеже знаем.) И периодично ни организират и ще ни организират сценки, с които да ни убеждават, че тези турци имат прекалено много власт и въобще присъствие. Но трябва да си зададем въпроса: Ние ли сме балъците, които ще се хванат на тези елементарни, до болка известни, гадни въдици? Ако да, то ни чака съответната балъшка съдба: Първо те подсичат, а сетне те обезкостяват или изсушават на слънце – както преценят, любимците наши.
Андрей Райчев
в-к “24 часа”, 21 октомври 2005г.