Русия не е СССР. Но какво е тази страна? Нова световна сила, която търси място под слънцето? Олигархическа мрежа, която потиска свободата и манипулира населението си? Нито едното от двете и заедно с това и двете едновременно, гласи заключението на британското списание The Economist, което миналата седмица посвети на Русия специално издание.

Когато на 25 декември 1991 г. Михаил Горбачов, последният лидер на Съветския съюз, изнесе прощалната си реч, той заяви: тоталитарната система бе елиминирана, проведоха се свободни избори, въведохме свобода на пресата, свобода на вероизповеданието, многопартийната система стана реалност.

Няколко часа по-късно Джордж Буш старши от Белия дом изнесе реч, в която заяви, че Америка е победила в Студената война. "Над 40 години САЩ води Запада в борбата срещу комунизма и заплахата срещу нашите най-големи ценности ... Сега конфронтацията приключи. САЩ видяха и приветстват появата на една свободна, демократична и независима Русия".

Колапсът на Съветската империя бе неизбежен, за щастие се осъществи бързо и без проливане на кръв. Светът гледаше как ще се развият нещата със смес от надежда и опасение. Новата страна се оказа по-малко свободна и демократична, отколкото Горбачов се надяваше. Конфронтацията й с Америка не изчезна, а само се видоизмени.

В началото на август тази година руска армия за пръв път след колапса на Съветския съюз пресече международно призната граница и проведе краткотрайна и победоносна война с Грузия. Руските лидери казаха, че бранят отцепническите райони Абхазия и Южна Осетия от агресията на Грузия. У дома си те загатнаха, че войната косвено е била с Америка, която се е опитала да измести Москва от нейната „зона на привилегировани интереси". Това бе ключов момент за руския президент Владимир Путин, който през март бе сменен от Дмитрий Медведев като държавен глава, но и като министър председател продължава да държи властта.

За мнозина това събуди спомените за Студената война - продължава The Economist: убийства на независими журналисти, страната е управлявана от човека на КГБ Путин, който вижда навсякъде врагове, опозицията е смазана, държавните медии са пълни с антиамериканска пропаганда. Отново военни паради на Червения площад. На 5 ноември Медведев заяви, че ще разположи в Калининградска област ракети, които ще бъдат насочени към Европа дотогава, докато САЩ изгражда ПВО системата си в Източна Европа.

Паралелите със Студената война са подвеждащи, твърди The Economist.Няма нито комунистическа, нито каквато и да е друга идеология, няма централно планиране. Има частен бизнес, свободни пазари и голяма консумация. Руски фирми са листвани на чужди борси, техните мениджъри летят в бизнес класа и четат финансови издания на лаптопите си. Елитът в Русия има много общи неща със Запада: имоти в Лондон, децата учат в британски или американски институти, банкови сметки. Нищо от това обаче не може да спре Кремъл да бъде антиамерикански и автократичен.

Засега държавата не се меси в личния живот на хората. Дава им право да печелят пари, да пътуват в чужбина, да карат чужди коли, да слушат каквато музика пожелаят. Дори я има свободата да се критикува Кремъл по радио или Интернет. Но не по телевизията. Изборите в Русия може и да са дирижирани от държавата, но подкрепата за Путин е истинска, почти 90% по време на войната в Грузия.

За разлика от съветската пропаганда, която казваше на хората какво те трябва да мислят, сегашната пропаганда казва на хората това, което те искат да чуят - посочва съветник на бившия президент Борис Елцин. Това, което хората искат да чуят - особено когато стават все по-богати, е че държавата им се вдига на крака и забива знаме отвъд Полярния кръг, печели футболен мач срещу Англия и изпъжда американците от Грузия.

Путин е сякаш символ на възраждащата се нация, която се събужда след години на унижения и слабост. През 1990те руснаците бяха твърде заети с въпросите от жизнено важно естество, за да се поддават на подобни чувства. Една група обаче не е забравила униженията на предишното десетилетие: хората от бившето КГБ. И когато Путин дойде на власт през 2000 г., той не бе никак затруднен да наложи гледната си точка сред населението на цяла Русия - помогна му агресивността на Америка.

Путин е доловил и умно е използвал носталгията по културните символи на СССР. Едно от първите му решения през 2000 г. бе възстановяването на стария химн на СССР, макар и с нови думи. Народът на Русия харесваше тези символи не заради връзката им с комунизма, но защото те внушаваха усещане за приемственост, стабилност и мощ. Повечето руснаци възприемат Йозиф Сталин (той сега е един от петимата най-популярни руснаци в масова игра по телевизията) не като причинител на репресии и терор, а с мощта и уважението, което той някога спечели за тяхната родина.

През 1934 г. Сталин произнася следната реч: Външната ни политика е ясна. Това е политика на запазване на мира и заздравяване на търговските отношения с всички страни ... Тези, които искат мир и търсят бизнес отношения с нас, винаги ще намират нашата подкрепа. А тези, които се опитват да нападнат нашата страна, ще получат убийствен удар и ще им попречим да си врат муцуната в нашия Съветски заден двор. Тогава Сталин говори за световната икономическа криза, която по думите на Сталин се е разпростряла върху световния кредит и ликвидност, но в бурята СССР единствен стои като скала.

Същото каза Путин за сегашната икономическа криза: икономиката на Русия е сигурно пристанище за чуждестранния капитал. От друга страна обаче „доверието в Америка като лидер на свободния свят и свободната икономика завинаги е отнето".

Парадоксът на руския национализъм е в това, че патриотичното й рвение тясно следва американския модел - твърди The Economist. Не случайно в една от най-популярните песни в Русия преди години се пееше „Аз бях направен в СССР" - трудно е да не се забележи колко това си прилича с "Born in the USA" на Брус Спрингстийн.

Най-гласовитите антиамериканци в Русия не са комунистите - старообрядници, а добре облечените и говорещи английски копирайтъри от времето на Перестройката. Конфронтацията на Кремъл със Запада се основава не на разлика в идеологиите и икономическите системи, а в убедеността, че Русия не е по-различна от Америка и ценностите на запада не са по-силни или по-добри от руските. Всяка критика, отправена от западни лидери към Русия, се разглежда като дълбоко лицемерна.

Америка присъства в руското съзнание много по-силно, отколкото Русия някога е фигурирала в американското. За да се конкурира с Америка, президентът Медведев даже насрочи обръщението си към нацията така, че да съвпадне с президентските избори в САЩ. Русия иска да бъде като Америка и следва нейните стъпки, пише британското списание. За нещастие „те следват нашите грешки, а не системата ни на управление", посочва бивш американски държавник.

Войната в Грузия и едностранното признаване на Южна Осетия и Абхазия сякаш се равняват на признаването на Косово на Балканите от Запада, макар само месеца по-рано Путин да заяви, че признаването на Косово е неморално и нелегитимно. Игор Шувалов, пръв заместник премиер и дясна ръка на Путин, по време на избухването на конфликта с Грузия е бил в Лондон (където учи синът му). Шувалов заяви тогава: войната показва, че ценностите ни са едни и същи. Русия е цивилизована страна, ние всички искаме да живеем добре, като обикновените американци, искаме да се предпазим от външната заплаха както и вие. Може и да нямаме същата сложна демократична инфраструктура като вашата, но по същество изборите в Америка не са по-различни от нашите.

Конфронтацията между Русия и Запада не е заради различните ценности, а за различните интереси, финансови и геополитически - уточнява Шувалов. Приятелите са приятели, докато не започнеш да делиш пари - посочи той. Западните страни се нуждаят от достъп до петрол и газ, а за да ги получат са готови на всичко, включително и да обвиняват Русия, че има различни ценности. Всичко, което Русия прави, е да защитава интересите си. Искаме да живеем мирно, но Западът не може да толерира идеята, че сме равностоен партньор, че сме същите. Сега вече няма време за учтивости.

Макар руският елит да възприема западния стил на живот, ключовите принципи на западното управление се отхвърлят, продължава The Economist. От Карнеги центъра в Москва считат, че враждебността към Америка и Запада играе в полза на авторитарното и корумпирано управление на търсещите рента елити, които представят тесните корпоративни интереси като интереси на нацията.

В Грузия Русия защитаваше не толкова сепаратистите, но собствената си управляваща класа и система на ценности. Имитирайки и в същото време обвинявайки Америка, Русия се опитва да отпъди враждебната система на ценности, която включва демокрация и власт на закона - заявява британското списание. Кремъл гледа на отношенията си със Запада като на игра с нулев резултат: ако Русия се засили, САЩ ще отслабне.

Преди няколко години Путин твърдеше, че Русия е възвърнала статуса си на мощна икономическа сила, чиято цел е такова икономическо и социално развитие, че до 2020 г. да стане водещата световна сила на XXI век. Има много неща, които стоят на победния път на Русия. Страната е обзета от хронични и опасни слабости, твърди The Economist. Икономиката й зависи от евтиния кредит и природните ресурси, частният бизнес постоянно е рекетиран от държавата. Корупцията е толкова преобладаваща, че е станала правило. Населението на Русия намалява с 700,000 души годишно. Неоколониалните методи на управление в Северен Кавказ създадоха условия за избухване на пожар.

Пропастта между бедни и богати нараства. Покрайнините на Москва изглеждат като молове на американско предградие, но само малко по-надалеч селата лежат изоставени. Богатите и властните са потънали в лукс, докато средният руснак получава по-малко от $700 месечно. Русия гради тръбопроводи към Европа, но за собствената страна няма бензин, а дори и водопроводи. Големите крачки напред на Русия рядко са облагодетелствали собствените хора, на които традиционно се гледа като ресурс. Повечето руснаци са недоволни от живота си, но приемат международния престиж като утешителна награда.

Русия разполага с потенциала да се превърне в силна и просперираща нация - завършва The Economist. Но национализмът на Кремъл и враждебността към Запада, както и авторитаризмът правят тази задача по-трудна. /money.bg