Навръх Никулден земеделският министър Мирослав Найденов и свита активисти- подопечни чиновници и наети за „мероприятието“ статисти, разиграха в столицата сценка как се готви риба на площад. Защото- било полезно да се хапва риба и защото PR eкспертите отчитат дейност /и похарчени/ пари. Лошият вкус на зрелището пред министерската сграда е две в едно- откровено лигавене със светеца, и опит да се замажат кашите около фалшивата директорка на държавния фонд „Земеделие“. И за фон- поредица провалени въвеждания на стандарти, затворени екарисажи, протести на ветеринарните лекари и др.

Почти всеки ден гледаме министъра с щафета шпек, кофичка мляко или други благини в ръка да открива нещо или да се изказва „по телевизора“. Човекът се старае да произвежда PR, но отваря големия въпрос- кога работи и дали му остава време да погледне кой във ведомството му вместо да се труди, получавайки заплата от нашите данъци, праща имейли за наклепване на облъсканите производители и на собствените си началници и фалшифицира болнични. А може би и други документи, предстои да разберем.

Заедно с „новината“ се разпратиха и снимки- министър, препасан с престилка и шапка с надпис „капитан“ държи тиган, край него водевилни фигури с костюми на коледни старци и неразпознаваеми типажи се веселят. Наздравици се вдигат с пластмасови чаши в цветовете на националния трикольор. С което оливането става отблъскващо, защото някой е трябвало да си направи труда и да погледне какво пише в закона за националното знаме.

Така че и 100- килограмов шаран да сготви Найденов, всички оставаме изпържени на дребно. PR не е гарнитура към празни мрежи, а който го е приел по този начин, вместо да си оближе пръстите, се е изгорил.
Калина Цачева
СБЖ- секция „Практикуващи връзки с обществеността“