Пенсионната реформа трябва да започне с изясняването на някои несправедливости. Защото каквато и реформа да започнем, трябва да кажем, че не е възможно в България лекар с 40 години трудов стаж, пенсионирал се през 1995 г., да взима 4 пъти по-малко от лекар, който се е пенсионирал преди няколко години. Не може тези, които работиха по 40 години в ТКЗС, да бъдат днес пак жертва и да са на ръба на истинската бедност. Не може висшите служители в Държавна сигурност и БКП, които получаваха максимални заплати и максимални пенсии, днес да получават отново най-високите пенсии.

Още повече че през всички тези години от техните заплати не са отделяни пари за пенсии. А да не говорим, че са били ангажирани в огромна степен с преследване на инакомислието, потискане на свободата и на практика с терор над собствения им народ. Тоест номенклатурата от БКП и ДС не е създавала никакъв полезен за обществото продукт. Точно обратното. Тези хора са представители на репресивен апарат, нанесъл огромни щети на нацията в продължение на десетилетия. Само си помислете какъв вой би се надигнал в Германия, ако бившите служители на АБВЕРА от времената на нацисткия режим днес получаваха най-високите пенсии в съвременна Германия!

Един акт на справедливост не бива да се схваща като акт на отмъщение. Затова решаването на този въпрос е изцяло в правомощията на правителството на ГЕРБ, което продължава да твърди, че е дясноцентристко и споделя ценностите на обединена следвоенна Европа.

В България още нямаме пенсионна реформа. Повечето европейски обществени пенсионни системи могат да фалират, тъй като тяхната основа е т.нар. разходнопокривна система. При нея работещите плащат вноски, с които се покриват пенсиите. По този начин обаче не се натрупват средства за покриване на плащанията по бъдещите задължения, сякаш се предполага, че работещите вечно ще са няколко пъти повече от пенсионерите. Златното правило е, че четирима работещи плащат за един човек в пенсионна възраст. Самият Европейски съюз няма единна пенсионна политика поради чувствителността на въпроса, но като цяло в страните членки се оформиха няколко подхода – увеличаване на пенсионната възраст, стимули за работа и отвъд пенсионната възраст, нарастване на вноските, по-голяма отговорност на работодателите и лични пенсионно-спестителски планове.

Хората трябва да имат право на избор и да се пенсионират по желание в определен период от живота си. А не задължително след като навършат определена възраст. Това е една от идеите, които се дискутират в Консултативния съвет по пенсионната реформа.

Става дума да не се слага точна граница на възрастта, след която човек придобива право на пенсия, а да се определи период за това. Мненията са различни – той може да е между 60 и 65 години или между 63 и 65 г. Важното е, че хората ще решават сами кое им е по-изгодно. Дали да прекратят трудовия си живот по-рано, например на 62 или 64 г., за сметка на малко по-ниска пенсия, която ще придобие пълния си размер в края на периода. Или да останат на работа и след 65 г. и да получават бонуси за всяка година отгоре. Ако тази идея бъде възприета, ще се извършат и промени в Кодекса на труда, които ще отнемат правото на работодателя той да прикани служителя си да излезе в пенсия, щом навърши определената възраст. Сега тя е 60 г. за жените и 63 г. за мъжете.

Истината е, че от пенсионния фонд трябва да бъдат премахнати всички плащания, които имат характер на подпомагане, и те да се поемат от държавния бюджет. Става дума за социалните пенсии за старост – добавките за хора над 75 г. и др., което ще намали значително разходите на пенсионния фонд.

Естествени предложения за промени по пенсионната реформа включват повишаване на осигурителния стаж или възрастта, необходими за пенсиониране, засилване на ролята на частните фондове, въвеждане на нова осигуровка и промени в правилата за инвестиране на Сребърния фонд. Разбрахме, че промените ще влязат в сила от 2012 г. (при стабилизирани икономика и пазар на труда), а целият процес на реформа ще отнеме 10 години.

Трябва да сме наясно за какво ще се използват парите от Сребърния фонд? Дали ще са за плащане на определени пенсии или за реформиране на пенсионната система. Може и да се освободи ресурс при влизането в еврозоната, който е добре да се изхарчи като буфер за реформи, а не за правителствени разходи.

Не трябва да забравяме обаче, че държавата е крайно време да започне да плаща вноските за служителите на МВР, за военните и магистратите. Днес те са в същото привилегировано положение, в което навремето са били служителите на Държавна сигурност. А това е скандално!

Трябва да подкрепим по-сериозни пенсионни реформи, които да подобрят дългосрочната устойчивост на системата, да насърчат спестяванията, да намалят бремето върху работещите и да осигурят по-добри пенсии. Защото вдигането на пенсионната възраст е един административен инструмент, който при това ще се реализира бавно и постепенно през следващото десетилетие. По-добре би било да се даде стимул хората сами да отлагат пенсионирането си. Една възможност е да се даде много по-висока пенсия на човек, който се пенсионира по-късно. Така хората сами ще вземат решение кога да се пенсионират, вместо да се интересуват от административно определена пенсионна възраст. Но по-важно е пенсионната система да стане система, която трупа реални пенсионни спестявания – а не както досега, да бъде система, която трупа пенсионни обещания без реално покритие. Тоест трябва да преминем към капиталонатрупващ модел на пенсионна система вместо досегашния разходопокривен.

Смятам, че увеличението на пенсионната възраст е първосигнално, показва безсилие и не замества истинската реформа. Въпрос на политическа воля е пенсионната система да дава справедливост, а не предимство на номенклатурата от комунистическо време. Нужна е и воля за провеждане на реформата, защото тя ще даде сигурност както на родителите ни и на нас самите, така и на децата ни.
Мария Капон/glasove.com