Теоретически погледнато, от факта, че преходът свършва, следва, че масовото съзнание би трябвало да се демитологизира.

И наистина виждаме, че 4-те главни мита на демократична България са почти загаснали. Нито митът "за комуниста", нито митът "за Русия", нито митът "за Европа", нито митът "за царя" не обхващат вече значими групи хора.
Напразно бихме очаквали обаче на мястото на тези фантастични конструкции да заварим някакъв рационален текст. Как впрочем би изглеждал такъв текст? Примерно: "Доскоро мислех, че царят ще ни оправи, а сега вече разбирам..." Нищо подобно не се вижда, а само семплото: "Мани го тоя цар!"
С една дума, констатираме не подмяна на митологичното с рационално, а
само колапс на мита, закърняване
Защо ли? И какво все пак ще бъде съдържанието на вече обезмитеното съзнание?Преди всичко трябва да осъзнаем, че демитологизацията тече не през съзнанието, а, така да се каже, през "битието". Митът в главата изчезва, защото и когато животът на човека става понятен и прозрачен за самия него. Не казвам, че тази прозрачност не е илюзорна. Казвам само, че ние (повечето от нас) имаме увереност, че за обозримо бъдеще знаем какво ще ни се случва. И последното е крайната причина главите ни да се очистят от митове.

Оттук обаче следва нещо много силно. А именно, че на мястото на митовете няма да има нито други митове, нито някаква рационалност, а просто... нищо. Нула. Дезинтересираност от обекта. Отказ от информация. Раздразнителност от постъпващата информация. Точно онова, което сме виждали да се случва на бившите съпрузи един спрямо друг след продължителен, шумен и емоционален развод.(И между другото, ако съм прав, това означава, че онези медии, които не променят езика си, ще загинат за броени години. При това изненадани: същите сме, даже по-добри, а хората не ни щат.)Така че на мястото на един митологически изтълкуван свят сега ще живеем в просто неизтълкуван свят. А масовият човек съзнателно ще заобикаля тълкуванията.Ще ги отбягва, за да не му напомнят за собственото му битие на митове.Колкото до рационалното обяснение, то наистина не е задача на масовото съзнание, а дълг на науката. Но тези мелници мелят бавно и когато най-сетне някой ден изсипят брашното си, вече никой няма да го е еня за локалните митове на българите в края на ХХ и началото на ХХI век.

За нас остава удоволствието да си въобразим текст от исторически справочник след 100 години:"Колапсът на Съветската империя довежда до неспособност за удържане на перифериите. В период от 10-15 години Западните покрайнини на империята преминават като периферия в обединяваща се Европа. Това води до колапс на стопанството и временно рязко понижаване на жизненото равнище."

Андрей Райчев
В-к “Сега”, 28 юни 2003 г.