Продължение...

---

Ще стоим на прага, докато заменим сегашните политици с хора, готови наистина да извършат необходимите реформи. Такива хора няма в политиката сега. Те могат да се появят само в резултат на предсрочни парламентарни избори - проведени по мажоритарна избирателна система, и за Велико народно събрание. За да се случаи това, сегашните депутати трябва да се саморазпуснат, а преди да се саморазпуснат, трябва да сменят пропорционалната избирателна система с мажоритарна, и да приемат проект на нова Конституция. Проектът трябва да изброява и ограничава правомощията, които избирателят възлага на държавата, и да го защитава от правителството. Това ще е израз на депутатската национална отговорност.

На свой ред избирателите също трябва да постъпят национално отговорно - като с гласа си принудят комунистите от всички български партии да си съберат сърповете и чуковете и да си отидат. И изберат последния в българската история Велик парламент, който да напише първата либерална българска Конституция, която не е диктувана от Москва.

Докато Великото народно събрание действа - вероятно около година, с оглед на непопулярните решения, които правителството ще трябва да взема, би било разумно то да е програмно. Или експертно, или неполитическо - каквото име великите депутати му харесат. Партиите ще имат достатъчно работа по изработването на новата Конституция, за да управляват и страната. Само в техен интерес е да излъчат програмен кабинет, който да осъществи или поне да започне непопулярните реформи в съдебната власт, образованието и здравеопазването, отлагани досега. От гледна точка на политик, който мисли само в мащабите на един мандат и не взима решения, които могат да отблъснат избиратели, подобни непопулярни реформи са гаранция за провал. От гледна точка на експерти, чиито смисъл на живота не е политиката, провеждането на тези реформи е шанс да докажат своята компетентност, работейки за бъдещето на България. Най-разумните велики депутати и най-успешните програмни министри ще формират ядрото на новия политически елит, който изборите за следващо обикновено Народно събрание окончателно ще оформят.

Звучи като фантастика, но това е част от естествената еволюция на българската политическа система. Може би най-революционната й част, която обикновено наричаме революция, но която всъщност е един особен момент от еволюцията - моментът, в който промяната, предизвикана от постепенното натрупване на причини, става видима. Дойде ли й времето и в България?

Още не, но идва. Ще дойде окончателно, когато излезем от орбитата на Русия, в която сегашното правителство и сегашният президент все още ни държат. Ще дойде, когато ги сменим на избори - президента тази есен, премиера -следващата пролет. Ще дойде, когато аргументираме нуждата да излезем от тоталната енергийна зависимост, да не допускаме трафик на тоталитаризъм, коруптивен бизнес и организирана престъпност от Москва не с русофилия или русофобия, а с българския национален интерес. Ще дойде, когато българският външен министър каже на руския външен министър, че дали ще има, или няма да има американски бази на българска територия, не е негова работа.

Тогава може и да сме в Европа. И на Девети май 2008 за първи път да честваме не День победы, а United Europe`s Day.
Калин Манолоу
в-к “Черноморие”, 14 май 2006г.