Тази нощ неколкостотин души, гордо наричащи себе си политически елит, със сигурност няма да спят. Утре се очаква мониторинговият доклад на Европейската комисия, от който ще стане ясно дали България ще влезе в Европейския съюз след 228 дни. Тази нощ неколкостотин души ще сънуват кошмари. Утре всички ще разберат, че са се провалили. На 1 януари 2007 г. цяла България ще посрещне Новата година. Неколкостотин души ще съжаляват, че старата си е отишла.

Утре Европа ще задейства отлагателна или предпазна клауза спрямо страната ни. На практика разлика няма - когато и да ни приемат в Евросъюза, ще бъдем негов второкласен член. Ще обясня по-долу докога.

Не съм "предател", както "патриотите" наричат такива като мен. Обичам страната, в която живея, но не и държавата, която я управлява. И понеже съм създал тази държава, за да пази правата ми, и понеже плащам заплатите на всички, които се хранят от нея, имам право да търся отговорност на тези от тях, които харчат парите ми нахалост.

Първо искам да кажа няколко думи на политиците, които през четири години "избирам". Няма какво да чакам редовните парламентарни изори - за депутатите започна обратното броене. Да почват да броят дните до уволнението, както ги броят войниците, или до освобождението - както ги броят затворниците. Те отдавна не са войници, и все още не са затворници, но ще станат - утре, когато всички разберат, че правителствата, водили не само преговорите за членство в Евросъюза, но и управлявали страната през последните години, с гръм и трясък са се провалили. Това ще лиши "елитните" политици от възможността да спасят кариерите си чрез вливане в европейския политически елит. На всичкото отгоре няма и да компенсира оставането им в България с онези 4 милиарда евро, които техни фирми сигурно вече са стегнали в здрав коалиционен обръч. Няма да ги освободи и от отговорността да вземат болезнени икономически решения, но ще ги лиши от любимото им алиби "Така иска Европа".

Искам да си поговоря и със синдикатите. С постоянния си хленч за все по-високи заплати и пенсии при все по-малко и по-лошо работещи работници те принудиха правителствата да прахосат поне една трета от всички заеми, кредити и фондове, влезли в България. Сега ще плачат по загубената социална справедливост, защото очакваха неколкостотин милиона евро да бъдат раздадени под формата на повишени пенсии и заплати, за да попълнят доста оредялата им членска маса. Няма кой да ги чуе и съжали. Колкото по-мастити ставаха, с толкова по-голяма готовност профсъюзните лидери едностранно, двустранно и тристранно партнираха с политиците. След като заедно печелиха, логично е и заедно да губят.

И накрая, ще ми се да контактувам със съдебната система, което по принцип избягвам. Искам да помоля съдии, прокурори и следователи най-после да потърсят наказателна отговорност от най-крупните "националноотговорни бизнесмени", които в комбина с политиците и синдикалистите окрадоха държавата, а чрез нея - и мен. Така ще отбележат крупен успех в борбата с овластената корупция. Ако пък вкарат в затвора повече от един-двама Маргини, направо ще влязат в историята.

Правосъдната система обаче, заради която всъщност ни отлагат, все още ми пречи да видя нечия колекция от антики конфискувана, или контрабанден канал за цигари - разбит. Утешавам се, че има медии, в които мога да я критикувам и чрез които мога да се обърна към все още живите й бъдещи клиенти. Момчета, защо не послушахте вътрешния министър и не емигрирахте навреме? Това ще струва на някого парите, на друг - дори живота. Бяхте предупредени, няма на кого да се сърдите!

Но това, че този тип "бизнесмени" ще имат проблеми с отлагането на пълноправното ни членство, не е мой проблем. Мой проблем е, че проблем ще имат и част от истинските бизнесмени, които през последните няколко години вложиха доста пари, за да покрият фирмите им хигиенните и екологичните евростандарти. На тях бих искал да им кажа - все пак не сте си хвърлили парите на вятъра. Фирмите ви са станали конкурентоспособни на европейския пазар, а той в никакъв случай не се затваря за България. Търговската, инвестиционната и изобщо стопанската ни интеграция са необратими. За разлика от политическата.

Политиците са ми основна грижа. Те начело с премиера могат да заявяват колкото си искат, че е важно България да получи потвърждение на датата за европейското си членство от 1 януари 2007 г., за да не бъде разочаровано българското общество. Вече няма кой да ги чуе. Европа, която дълго отказваше да упражнява необходимия натиск върху тях, за да не се меси във вътрешните ни работи, все по-често ще е нервна - като председателя на комисията по външни работи в Европейския парламент Елмар Брок: "Да подпишеш договор, парламентът ти да го ратифицира и в крайна сметка да кажеш, че приложението му ще разруши стабилността в страната - този факт ме изнервя." Коментирайки често повтаряната от български политици фраза, че България ще бъде изправена пред вътрешна криза, ако не влезе в ЕС през 2007 г., или влезе с предпазни клаузи, Брок припомни още, че евентуалното отлагане на членството и въвеждането на предпазни клаузи е вписано в договора, който самото българско правителство е подписало. Европа все по-често ще е неучтиво откровена - като еврокомисарката по информационното общество и медиите Вивиан Рединг, която преди дни съобщи, че еврокомисарят по разширяването Оли Рен не е много доволен от Румъния и България и че докладът, който Европейската комисия ще представи на 16 май за интеграцията на Румъния и България, ще е много остър.

И аз, гражданинът, съм изнервен и неучтив, но: малко. И аз помня, но за кратко. Аз и още седем милиона като мен - твърде бързо забравихме как този прословут "елит" върна многомилионни заеми на Световната банка, защото не успя да ги усвои, как открадна колосални средства, отпуснати по европейските програми ФАР, САПАРД и ИСПА, как отложи съдебната, здравната и образователната реформа, как се пазари 52 дни за правителство, докато разпредели облагите от властта. И как дори когато започна обратното броене, продължи да отлага приемането на закони, които накърняваха неговите собствени или на патроните му икономически интереси.

Докато сме толкова спокойни и с такава къса памет, ще си стоим пред прага на Европа. Ще стоим, докато заменим сегашните управляващи - но не със сегашната опозиция. И тя е част от политически елит, дошъл под строй от комунизма, и тя е пълна с посткомунистически номенклатурчици, освободени от сковаващата хватка на репресивния апарат. И за тях територията на политиката е отвъд доброто и злото, а липсата на морал - норма, "условие, без което не може" да се прави политика изобщо.

---

Продължава тук...