Излишното хабене на ресурси е бич, от който цялото ни общество страда. При това страда двукратно – първо докато излишно хаби собствените си ресурси, а след това докато изживява последствията от това излишно хабене.

Излишно хабене на жива сила и енергия бе, както все по-ясно осъзнаваме, ходенето до избирателните секции и гласуването за депутатска листа, включваща в своя състав Анелия Атанасова. Много излишно. Излишно хабене на жива сила и енергия е представлявало и самото поставяне на Анелия Атанасова в тази листа.

Денят в който депутатът от НДСВ Атанасова реши да се произнесе по проблемите на българското образование не е хубав ден за самото образование. Защото Атанасова има общо с тези проблеми не повече, отколкото тригодишен сиукс с теориите за арийското расово превъзходство.

Бих си позволил да обърна вниманието на госпожа Атанасова към няколко простички истини.

- Нито минута пълноценен престой в училище на едно дете или един млад човек не е излишно разпиляване на ресурси.
- Българското основно, средно и висше образование има своите сериозни традиции, към които е редно да се придържаме и към възраждането на чиито стандарти трябва да се стремим.
- И други титани на мисълта са правили нееднократни опити за импровизации на тема образование, но техните експерименти, както е емпирично доказано, никога не са водили до добри резултати.
- Много по-умно е да насочим усилията си към осигуряване на по-качественото функциониране на една доказала себе си във времето система, отколкото революционно да предлагаме варианти, как тя да бъде съсипана чрез необмислени промени.
- Човеците не съществуват заради икономиката, а икономиката съществува заради човеците. Колкото повече начетени човеци имаме, толкова по-свястна икономика ще създадат те за самите себе си.
- Училището не е само място, където децата и младите хора попиват и усвояват познание, то е и място, където те изграждат характера си, повече или по-малко защитени от онова, което наричаме реален живот и което включва, за съжаление, абсурди като този, Анелия Атанасова да бъде избрана от народа за каквато и да било.

Никак не ми се иска да си развалям отношенията с Анелия като човек и се надявам, че това, което пиша, няма да се превърне в повод за подобен ход на събитията. Но просто не съм в състояние да остана безучастен към нейното интервю, което за пореден път доказва, че тя се намира на място, където не и е мястото.

Не е Анелия Атанасова човекът, който ще определя и поставя граници за развитието на младите хора в България. Не е тя този субект, който има право да отсича: ти си до тук, а ти – до там. Още по-малко НДСВ (със своя лидер) е тази партия, която би трябвало да си позволява такава дързост.

Познавам твърде много хора, които трудно “избутваха” средното си образование, но които се представяха блестящо по време на следването си, а днес са доказали себе си професионалисти, експерти и специалисти, каквато Анелия Атанасова никога няма да бъде. Защо Анелия иска да постави такива хора в рамки и да им наложи тъпи ограничения? Надявам се, че не е от завист.

За самата Анелия, струва ми се, ще бъде по-удачно да насочи усилията, енергията и интелектуалната си мощ към по-безопасни територии. Например да създаде още няколко “прабългарски” атракционни селища, които да имат общо с бита на прабългарите не повече, отколкото с този на ацтеките. Ако този смехотворен жанр е в криза, то тя винаги може да се завърне към художествената гимнастика и организирането на августейши турнирчета. Това тя го умее. От друго трябва да се въздържа, ако наистина я е грижа за общото благо.

Съжалявам, ако това, което съм написал, изглежда твърде импровизирано, нестройно и неподредено, но в момента, в който прочетох брилянтното интервю с варненския народен представител Атанасова, ръцете тутакси ме засърбяха. Защото единствената оценка, която би могла да бъде дадена за нейните излияния е “среден 3”, при това по милост. Струва ми се, че заслужаваме повече от онези, които ни представляват.

Жоро Георгиев

---

Анелия Атанасова: Излишно хабене на ресурси е да държим децата в средното училище след десети клас