Преди години, когато се случи трагедията с ядрената подводница “Курск”, руските военни тутакси реагираха първосигнално и обвиниха за катастрофата неизвестна западна подводница, която се била блъснала в тяхната. Разбира се, доказателства за подобно нещо не бяха открити, колкото и упорито да бяха търсени. Малко след това, по стечение на случайни обстоятелства, се запали телевизионната кула “Останкино” в Москва. Тогава руски колеги пуснаха анекдота, че пожарът в телевизионната кула е възникнал вследствие сблъсък с друга, неизвестна телевизионна кула, най-вероятно западна.

Сетих се за тези събития, докато преглеждах публикуваното в българските медии след изненадващото посещение на президента Георги Първанов в Кербала. Известно е, че според съобщенията, неговият кортеж е бил подложен на обстрел, без да се стигне до жертви. Известно е и това, че вече се появиха коментари, според които виновни за този обстрел са... полските средства за масово осведомяване, които чрез дейността си са компрометирали секретността на визитата.

С ръка на сърцето заявявам – това ни най-малко не ме учуди. За съжаление напоследък това да обвиняваме други за всичко, което ни се случва и не ни е по вкуса, се е превърнало в български национален спорт. Всекидневно и от всевъзможни източници ние българите се самооблъчваме с внушенията, че сме жертва на всеобхватен враждебен заговор и че останалите хора по белия свят сън не ги лови през нощта, ако през деня преди това не са успели да ни напакостят по някакъв начин.

Поляците са ни виновни за това, че фанатизирани терористи са открили огън по кортежа на президента.
Американците са отговорни за това, че изобщо сме в Ирак и че даваме жертви. Като че ли присъствието ни там не е резултат от осъзната и принципна позиция, а сме били закарани насила, лично от Буш младши, “с гол в ръката нож”.
Европейският съюз, воглаве с Франция и Германия, ни е виновен, задето се налага да закриваме блокове в Козлодуй. Гиди Европейски съюз! Стресна се от енергийната ни мощ и тутакси се замисли, как да ни надхитри!
Военно промишлените комплекси, намиращи се западно от имагинерната линия Триест-Виена са ни виновни, че сме изгубили някакви огромни пазари за оръжейната си продукция. Защото така са се уплашили от нашата конкурентоспособност в световен мащаб и високите ни технологии, че просто не им е оставал друг избор, освен да ни съсипят, като ни помолят повече да не търгуваме с терористи, може би.
Правителството на Нейно величество е грешно като дявола, задето е обърнало внимание на очевидни визови фалшификации и (забележете, временно) е прекратило издаването на визи за българи.
Поданиците на Нейно величество в Обединеното кралство, на свой ред, преди около седмица-две, бяха обвинени в лош вкус и злостен опит за саботиране на родната индустрия, след като според едно проучване се оказа, че не харесват кулинарните качества на нашето кисело мляко.
За всичко това на куп – и за още много неспоменато тук – разбира се е виновен и най-виновният под слънцето, дипломатическият представител на американския империализъм у нас, Негово превъзходителство посланик Джеймс Пардю, както и всичките му злонамерени предшественици.

Нямаме равни в това да обясняваме несгодите и несполуките си с нечия чужда вина. Всъщност, така е още от Възраждането, само дето в миналото, струва ми се, понякога поне разчитахме на собствената си воля, за да защитаваме интересите си, докато в наши дни се задоволяваме само да се оплакваме и да се изкарваме невинни жертви на външна злонамереност.

Тъжно е, но е истина. Когато твърдиш, че всички са ти виновни, най-вероятно е да се окаже, че сам си си виновен. Много по-лесно е, обаче, да прехвърлиш отговорността другиму, отколкото да потърсиш собствените си кривици. Само дето това не води до нищо хубаво. Сърбите отдавна го опитват, руснаците – също. И именно по тази причина след изчезването на Втория свят, те се отправиха право към Третия.

Ние, както се твърди, пътуваме към Първия. Време е да се научим и да мислим по начин, адекватен на целта, която сме си поставили.
Жоро Георгиев