/Ако на някого изобщо му пука за това!/
Без да съм историк и без да претендирам, че съм на „ти” с материята, за мен днешният празник е важен заради един акт на българите, успели да обявят нещо, въпреки волята на Европа – нещо толкова важно и определящо по-нататъшната посока на хиляди човешки съдби. Всъщност... поуката от тогава е изписана върху сградата на Народното Събрание : „Съединението прави силата”. Макар, че тези, които влизат във въпросната сградата не винаги се интересуват от смисъла на поуката и много често, дори поставили над всичко собственото си благоденствие, се превръщат в роби на полярния девиз, който гласи, че за да владееш, трябва първо да разделиш. Затова празникът на Съединението винаги ни дава подходящ повод за размисъл. Не че трябва да се замисляме кампанийно... Но добре& nbsp; е да имаме отговор на въпросите: „Можем ли да бъдем единни?”, „В името на какво бихме се сплотили?”, „Евентуално кога би се случило това?”

Защото много национална енергия и твърде много историческо време отидоха ей-така, прахосани в пространството. И истината е, че ако през времето, което отмина, бяхме единни, можехме да постигнем чудеса.. Чудесата, разбира се, са на лице, но постигнати от единици... някак нелегално, неясно, неопределено и необяснимо как... Останалите тъжно гледаме витрините и цъкаме с език. Не планираме екскурзии за Коледа и Великден и по уикендите не каним гости, за да не се разпадне крехкият ни семеен бюджетец.

Години наред се разединявахме, защото така сме свикнали, защото времето, системата и животът ни правят такива и защото веднъж приели някога дълбоко погрешната идея за равенство между хората и техните способности, голяма част от нас я прилагаха, оценявайки всичко и всички, а резултатът от това приложение ги провокираше да се борят да изтръгнат кокала от нечия друга и абсолютно незаслужаваща го уста.

Ще ми простите, но пред това разединение, определено предпочитам отчуждението на западняците, против което се изписват томове мастило. Предпочитам съседите да не ме познават и да не потъват в денонощно сравнение на това точно колко часа работя, защо и как го правя и колко получавам срещу удоволствието. Защото трудът, да речем на един лекар, не е съотносим с този – на миньора. И дълбоко отхвърлям типично нашенския обичай да се сравняна и да се пресмята кое е по-хубавото. В случая няма по-хубав и по-лош труд. Те просто са много различни. Както различни могат да бъдат усилията и резултатите на двама лекари поотделно, или на двама миньори. Както различни са хората и техните способности.

Предпочитам също, когато някой се кандидатира на избори, веднага да не се появяват петима други, които вместо да представят по-добрата си програма, или собствените си идейни или материални предимства, да превърнат дните ни в едно безкрайно убеждаване, че онзи – първият е по-лошият, с големите отрицателни черти и прегрешения, че с него не ни предстои нищо добро.

Изобщо: във всекидневието на непрекъснато сравнение, което успяваме да си създадем и в което се окопаваме през последните десетилетия, за думата „Съединение” просто няма място. Когато хората са единни, те имат една обща цел и общ път, по който да вървят заедно към нея. А започнат ли да се занимават само с оглеждане, да се задълбочават в нечисто сравняване и злобно говорене, или се препъват, или спират, или объркват посоката.
И в следващия момент със сигурност не вървят заедно към една цел, а се намират в някакъв неестествен хаос, противопоказен на развитието.

Днес по пътя към думата „Съединение” из цялата страна тръгва подписка под формата на „Заповед за уволнение”. Оригинално. Недоволните от правителството граждани ще могат да подписват индивидуални заповеди за уволнение на кабинета. Точно като мишените или боксовите круши с лика на директора в японските предприятия. Когато се задръстиш от негативизъм, отиваш на съответното място, изиграваш няколко крошета за изпускане на парата и отново се връщаш свеж и бодър на работа. Актът има единствено емоционален, и абсолютно никакъв юридически смисъл. Същото е и с въпросната „Заповед за уволнение”. Недоволните ще поизпуснат напрежението и успокоени ще се разотидат по домовете. Никаква юридическа стойност. Просто емоции... Питам се не е ли някак несериозно, че дори обидно, когато става дума за живота в цяла една държава? Като в детска и гра: индивидуално ще ги уволним, защото има корупция, некомпететнтност и провал на членството ни в Европейския Съюз, пък после ще си тръгнем към дома да хапнем по една шопска салата и на по няколко питиета да обсъдим резултатите от уличното си управленско решение. Впрочем, това не е недоволство, а подигравка. Както подигравка може да се нарече заместването на думата „единство” с думата „коалиция”. Първото отдавна доказахме, че не съществува за нас, а второто се оказва чиста математика, толкова чиста, та чак да ти стане обидно. Дори по пътя на спряганите коалиции се заговаря как след следващи избори, живот и здраве, ще ни управлява „дясно-лява” коалиция.

Ако имаше Съединение, едва ли щяхме да имаме подобни теми за разговор, едва ли някой щеше да печата заповеди за уволнение, чиято цел всъщност може да е всичко друго, но не и уволнение.

Ако имаше Съединение, ние щяхме да бъдем единни срещу кражбите, единни срещу безнаказаните престъпления, единни срещу бандитизма няколко групи хора да разграбят държавата и да нарекат това демокрация, единни срещу беззаконието.

Само че Съединение нямаше, в резултат на което ние бяхме безсилни срещу всичко това. Ние сънливо примижаме пред телевизора и без значение дали сме подписали безпредметната заповед за уволнение, или не, безсмислено ще си почешем езиците, докато вечеряме с други – подобни на нас трапезни държавници. А това далеч не е Съединение!

Това е ядене, пиене и дрънкане на глупости, докато човек пропилява времето от живота си.

Впрочем... отново предстоят избори. Ако искаме да променим навиците си, може би тогава ще бъде моментът! Защото, както надписът на сградата на Парламента ни провокира да мислим, ние можем да направим нещо, когато сме заедно. Можем да направим велики неща. Но първо трябва да ги пожелаем. Иначе няма да стане.
Честит празник!
Даниела Иванова
водещ на предаването “Позиция”
Радио Варна