Тази сутрин гледах с наистина голямо (и прогресивно нарастващо) любопитство участието на социалиста Янаки Стоилов в утринното предаване на една от националните телевизии. Интересът ми бе продиктуван не толкова от темата – за или против референдум преди включването ни в Европейския съюз – колкото от стъписващата промяна в използваната лява фразеология.

До не много отдавна представителите на БСП неуморно заклеймяваха управлението на НДСВ като дясно, дори на моменти като крайно дясно, което по техните собствени (и както обикновено объркани) критерии означава лошо. От тези техни упреци бе лесно да се разбере, че социалистите до скоро са разглеждали НДСВ като дясна формация, тоест като един от идеологическите си опоненти в политическото пространство на България. Което, естествено, не им пречеше да участват с видни свои представители в това управление, разбира се с не твърде убедителното твърдение, че те са там в ролята им на личности, а не на партийни функционери.

Наистина, трудно е да бъде определено, къде по-точно е ситуирано НДСВ в това наше мило политическо пространство. Движението включва в себе си твърде разнородни личности, които изповядват твърде разнородни идеи, както и такива субекти, които изобщо не могат да се похвалят с каквито и да било идеи. Там има и истински либерали, и консервативно разсъждаващи хора, и такива, които клонят повече към социалдемокрацията, даже и към класическия социализъм. Там има дори и Анелия Атанасова, но това вече е друг проблем. Така или иначе, обстоятелството, че изтъкнати личности свързани с БСП намериха място в управлението на НДСВ, буди известни съмнения в това, доколко това движение може да бъде определяно като дясно и доколко на този етап то изобщо подлежи на някакво по-конкретно определение.

По тази причина целта ми не е да се задълбавам в предварително обречени опити да поставям НДСВ някъде в политическия спектър. Ако това “поставяне” изобщо някога се случи, то ще се случи от само себе си и без значение какви коментари са били правени преди това по тази тема. Целта ми е да обърна внимание върху чудната метаморфоза на социалистическото възприемане на НДСВ, която пролича от думите на господин Янаки Стоилов тази сутрин.

Тази сутрин господин Янаки Стоилов говори пред телевизионните камери за НДСВ и десницата в България като за две съвсем различни неща, които нямат нищо общо едно с друго. “Позицията на десницата е такава и такава, а на НДСВ е еди каква си и еди каква си” теоретизираше той, което иде да покаже, че може би БСП наистина е променила отношението си към по-голямата (като парламентарно представителство, разбира се) от трите управляващи партии в момента. Че упреците й за някаква “дясна” и дори “крайно дясна” политика на НДСВ са забравени или преосмислени. Че НДСВ, може би, вече не попада в групата на основните опоненти на БСП в политическия живот на страната ни.

За никого не е тайна, на какво се дължи тази промяна. БСП вече официално декларира, че не изключва евентуалната възможност да управлява след предстоящите парламентарни избори в коалиция именно с НДСВ. Очевидно такава е конюнктурата в очите на социалистическите стратези, които отдавна са ни доказали, че именно конюнктурата определя техните позиции, а не някакви принципи. Е, щом е така, налага се тутакси да бъде модифицирано и отношението на червените към жълтите, защото би било трудно да бъде обяснено по задоволителен начин, как така изведнъж левицата е станала склонна да управлява рамо до рамо с партия от десния спектър. Дошло е, значи, времето социалистическата риторика да “извади” НДСВ от десницата – поне в очите на собствените си, обикновено не твърде критични избиратели и симпатизанти, които, както се казваше в един стар виц, нямат нищо против да се отклоняват от генералната линия, но само когато следват отклоненията на самата генерална линия.

Именно това е изводът, който може да бъде направен от думите на господин Янаки Стоилов. За да се стигне до заключението, че докато има в очите на обитателите на “Позитано” някаква възможност наистина в бъдеще да се стигне до коалиция между НДСВ и БСП, НДСВ няма да бъде сочено от тях като част от дясното политическо пространство. А когато (и ако) тази възможност на някакъв етап се окаже изключена, ще последва движение в обратна посока и НДСВ отново ще бъде заклеймявано от левицата като твърде дясно за нейните изтънчени вкусове и върнато в списъка на нейните противници.

Всъщност – нищо ново, като се има предвид от какви учители са вземали акъл цял живот родните социалисти. Защото това по наистина смешен начин напомня за промените в отношението и оценките на Москва към националсоциалистическа Германия през миналия век. Тук няма място нито за принципи, нито за идеологии, нито за последователност. Единственото, което има някакво значение е обстоятелството, че БСП много, ама наистина страшно много иска стабилно присъствие във властта след предстоящите избори, а в очите на нейните ръководители тази цел е в състояние да оправдае каквито и да било средства. Включително терминологичните лупинги, на които ставаме свидетели в последно време.

И още нещо. Не че ми влиза в работата да давам съвети точно на тези хора, но като че ли е време наистина НДСВ да положи усилия, за да изгради и определи собствен и недвусмислен облик. Иначе вечно ще бъде “лашкано” от дясното към центъра и от центъра към дясното (а понякога и в лява посока) от риториката на тази или онази заинтересована в момента партия, както в момента това прави БСП. Освен, разбира се, ако самите жълти ръководители не са стигнали до извода, че така всъщност им е най-удобно.
Жоро Георгиев