Годината е 2002!
Именно това ме накара да сложа подписа си под едно писмо, което за моя радост постигна основната си цел - повдигна дебат около реставрацията на комунистическата символика.
Писмото успя да припомни, че годината не е 1972, а 2002, че площад "9 септември" се нарича "Александър Батенберг", че на мястото на мавзолея има въртележки, че България не е член на Варшавския договор, а кандидат-член на НАТО, че хората не се страхуват да говорят и за думите си няма да попаднат в ръцете на майор Газдов. Днес най-много да поспорят по страниците на вестниците с някой друг майор.
Майор Деянов, например.

Годината е 2002!
Точно затова отвореното писмо по повод прожекциите на телевизионния сериал "На всеки километър" никога не е целяло спирането или забраната на този или на който и да е друг филм. Учудиха ме коментарите срещу писмото, които манипулативно тълкуваха текста и дори нарекоха авторите му "цензори". Точно в такава реакция прозира нетърпимост към различното мнение.

Годината е 2002!
Затова искахме да дадем знак, че в България се случват странни неща. Последното от тях - на централния площад в София. В продължение на 2 седмици там се прожектира телевизионен сериал, символ на комунистическата пропаганда от най-мракобесните години за Източна Европа. Да си припомним, че снимките на "На всеки километър" започват само година след Чешките събития от 1968-а. В прав текст - прожекцията на този партизански сериал в навечерието на 9 септември на мястото на мавзолея на Георги Димитров не е нищо друго освен нагла демонстрация на поредното комунизиране на страната ни.

Затова не мога да не реагирам, когато се вдъхва нов живот на символите на комунистическата епоха. Та нали 12 години се опитваме да погребем именно тези символи, откъснали ни за десетилетия от света. А ако някой все още копнее по тях - да ползва киносалона на "Позитано" 20, а не централния площад на София.

Годината е 2002!
Аз не обсъждам художествените качества на филма, нито оспорвам прекрасната актьорска игра. Днес обаче аз оспорвам ценностите, които комунистическата пропаганда и навремето, и сега се опитва да ни наложи. Всъщност това са антинатовски и антиевропейски ценности. А може би целта на това публично активно мероприятие е да преосмислим ценностите на демокрацията и да се върнем назад. Съмнявам се, че възхвалата на терористичните акции на Митко Бомбата от екрана в центъра на София могат да бъдат възприети от днешния цивилизован свят, в който враг номер едно е тероризмът.

Годината е 2002!
Трябвало да затворим страницата на историята и да започнем начисто. Начисто обаче България никога не успя да започне.

Комунизмът така и не бе осъден. Напротив!

Носталгията по него усърдно се подклажда. Истината отново е засекретена чрез затварянето на архивите на ДС и на нейно място възкръсва лъжата в партизански стил.

Годината е 2002!
Изминали са 400 дни от поредната рекомунизация на България. Очаквам на 800-ия ден тя да завърши. Но и този филм сме го гледали - след Царя идват комунистите.
Освен ако не си погледнем часовника и не разберем, че е важно да знаем не само колко е часът, но и коя година е.
Годината е 2002!
Времето все пак върви напред!

НАЙО ТИЦИН
В-к “Сега”, 3 септември 2002г.