Нарочената за десница група от политически партии и отделни лица по стар навик и по призива на един бивш неин лидер, когато има важно събитие обикновено се посвещава на гъбарство вместо да действа и поема отговорност с политически действия.Подобно на своя „наставник”, в дни на несигурност и особено, ако е ветровито, десните предпочитат да се снишат и изчакат „изясняване” на ситуацията.

През изминалата седмица на частно посещение в България беше президентът на Република Чехия. Посещението беше частно, но в никакъв случай не без значение. Поводът беше издаването на чудесната книга на Вацлав Клаус „ Синя, а не зелена планета”. Книга, която има особено значение за десницата не само в Европа, а и по света.
Събитието беше отбелязано с няколко интервюта по централните медии, което все пак доказва, че важните събития не убягват дори на манипулираните пeчат, радио и телевизия. А събитието е важно по няколко основни причини, особено за десницата:

1. Вацлав Клаус е ярка фигура на десния политически хоризонт вече 19 пълни години. Политическо дълголетие, на което могат да завидят всички легендарни лица от времето на сгромолясването на комунизма и т.н. преход. На всичкото отгоре това политическо дълголетие не се дължи на снишаване според ветровете, а е белязано с неизменно лидерство на върха на бурите и извършване на една от най-успешните реформи към нармален и естестествен капитализъм.

2. Темата на книгата на Клаус е повече от интересна за дясното пространство – зараждането и все по-застрашително разрастващия се енвироментализъм /Думата е непреведима пряко на български език. На английски и френски езици е значително по-звучна и поносима. Така се нарича движението на крайните и агресивни привърженици на теорията за затоплянето на планетата и „борци” за запазване на климата/. Клаус и други разумни люде по света са обезпокоени, че тази кампания все повече заприличва на познатите ни болшевишки приоми за обсебване на живота на хората и свободата на личността под лозунга на недоказани твърдения, аргументирани с полуистини. Най-точно казано от самия Клаус – Кое е застрашено, климатът или свободата? И най-пряко казано си е „новото проявление на „отишлия си” комунизъм”.


3. Професор доктор по икономикс Вацлав Клаус е един от известните теоретици и практици на пазарната икономика, чието мнение по развитието на т.н глобална финансова криза несъмнено е важно и също така несъмнено е критично към надигащия се като океански талаз ляв ентусазъм за държавна и наддържавна световна регулация на пазара, неименно придружавана с познат плач за криза на капитализма.

4. От 1-ви януари 2009 година Република Чехия поема управлението на Европейския съюз и пак несъмнено е важно мнението на държавния глава на Чехия по „европейските работи”. Е, Вацлав Клаус е обявен за дисидент, дори наричан „евроскептик”/този термин не подхожда в случая, но се тиражира по инерция/, но това не само не омаловажава неговото мнение – напротив – то е типично дясното политическо поведение – в спора и дискусията се ражда истината и се защитава свободата.


Питам се защо „десните” се покриха за цяла седмица, както винаги заети със себе си как и с кои комунисти или комсомолски секретари да се съюзят и коалират, за да запазят шанс за новия парламент на идващите избори. Вместо да се занимават с истинките и политически значими теми на момента и близкото бъдеще. След обявяванета на резултатите от изборите ще се окаже, че някой друг е виновен, че не са разбрани от десния избирател и т.н. – познати рефрени...

Няма съмнение, че протоколът на управляващите е направил всичко възможно посещението на Клаус да мине „по терлици” или да се шуми само толкова, колкото оправдава техния интерес в конкретната политическа ситуация. Лицемерието им е познато до болка, но за съжаление, какво от това?

Представянето на книгата на Вацлав Клаус беше „уважено” от целия ляв елит, начело с Президента Първанов, който не се посвени да обяви, че в залата присъстват представители на всички политически партии. Всъщност освен комунистите в залата на хотел Шератон бяхме някалко души лебертарианци, с покана въпреки държавния протокол.

Естествено до сериозна дискусия не можеше да се стигне по ясни причини – научих например един принос към „световната енвироменталистика” – бившият министър Паси обоснова затоплянето и промяната на климата от лични наблюдения в Антарктида – при първото си посещение там хвърлил пъпа на сина си на ледниците, а през следващата година, виждате ли не можал да го намери?! И това ако не е пример! Не тук е мястото да се спори с такива „доказателства”, но подобна Ал Горовщина е повече от показателна и съвсем основателна за безпокойствата на Клаус и разумните хора като него.

Обстоятелствата не обясняват липсата на дискусия в дясното българско пространство по тези въпроси, отнасящи се пряко до българската позиция, свързана с вътрешните и външнополитичечски процеси и действия, които несъмнено се отразяват пряко и с тежки последици за българското общество, българския гражданин и българския предприемач.

Българските десни се страхуват да имат ясна позиция по отношение на капитализма – едната от причините е, че самите те са облъчени от Маркс трайно и невъзвратимо, което в крайна сметка резултира в твърде много грешки в икономическите реформи, извършени именно от тях, а другата причина е обикновеният страх пред невъзможността им да обяснят що е това капитализъм и защо той е по-добър от социализма, т.н. „социална пазарна икономика” и, че всъщност демокрация без капитализъм няма, както и съвсем ясно да кажат, че това, което е в България днес, няма нищо общо нито с капитализма, нито с демокрацията. Да, но тогава ще излезе, че не са ни излъгали само с разкриването на досиетата...

Освен това ясната позиция за глобалната криза също убягва на българските „десни” политици. Поне за сега са потънали в мълчание и изчакване на удобния момент да яхнат събитията. Нищо, че по време на тяхното мълчание управляващите ще натворят купища недомислия и кражби, с които ефекта от започналия растеж ще се стопи за отрицателно време. А българският предприемач се нуждае от политическа подкрепа и реакция сега, а не след като събитията и шмекериите на държавната регулация и „контрол” повлекат икономиката към дъното.

Гъбарството на десницата вероятно има и още един важен подтик. Вацлав Клаус има свое мнение по Лисабонския договор. А това не се харесва на Ханс Пьотеринг. И в този случай е по-добре да се отиде за гъби вместо да се срещаш с Клаус.

Всъщност някой да се сеща за дискусия и мнение на българската десница по отношение на Лисабонския договор? Ние, като Българи въобще имаме ли право да имаме мнение по този договор и по още много други въпроси на Европейския съюз? За онези от левицата е ясно – те са свикнали да изпълняват. Така ли трябва да бъде с десницата обаче? Мисля си, че принципа на субсидиарност твърде много напомня на познатия /поне на тези, които имахме нещастието да го живеем/ „демократически централизъм”. И кой казва, че решенията в Брюксел не подлежат на критика? Коя е гаранцията, че там, в Брюксел се вземат само „правилни” решения? Демокрацията? Не съм съгласен.

В Европейския съвет, в Съвета, според Лисабонския договор, поне в момента доминират социалистите поради обстоятелството, че членовете на тези органи не се избират, а са делегирани представители на съответните държави, членки на Европейскиея съюз. Това е достатъчно основание за всеки десен политик да се съмнява в „правилността” на техните решения.

Българските десни се държат като българските леви. Може би това е логично и естествено продължение на зачатието и чисто народностни характерности. Не най-важното е десницата да се коалира с измислени партии, набедени за десни, не най-важното е непременното единство.

И припомням - не е прав Маркс, че количествените натрупвания водят до качествени изменения, поне в политиката.

Ходенето за гъби е приятно преживяване и отмора, но също е и опасно занимание, ако не позваш гъбите. В отделни случаи и науката не помага.
Руслан Семерджиев
в-к “Седем”