Докога стигма за циганите? И в Брюксел имат гета и вижте какво стана

Агресията на 21-годишния Ангел Калеев към непълнолетно ромско момче, е всъщност израз на слабост. На кого крещим вкъщи? На кого най-често си изливаме гнева? На онези, за които знаем, че ще ни се размине, на слабите, за които очакваме, че няма да ни отвърнат.

Дали някой ще се

накрещи, или

набие шефа си?

Съмнявам се

Пред началството всички са “Мирно! Строй се, преброй се!”

Затова смятам, че 21-годишният Ангел от пазарджишкото село Овчеполци, който засне боя си над невръстния ром и пусна клипа в мрежата, е представител на онези млади българи, които срещат затруднения да намерят пътя си в живота и затова им трябват черни овци, на които да изкарват яда си.

За жалост у нас хората, които се чувстват по този начин, стават все повече. И в този кръг не са само младите и необразованите. Фактът, че страната вече напускат и хора на средна възраст, е много лоша индикация. Означава, че държавата ни не дава надежда на никого - нито на нещастника-бияч, нито на жертвата му - ромското момче, за което разбрахме, че е изключително работливо и свестно дете.

Мнозина твърдят, че лошото отношение към ромите сме го наследили още от социализма. Не споделям това мнение. Общата идея за дисциплина, макар и тоталитарна, водеше до по-добро интегриране на ромите по онова време. Като малка живеех близо до ромския квартал “Максуда” във Варна. До четвърти клас моята учителка всеки ден проверяваше защо някое от ромчетата не е дошло на училище. Днес може и да има такива апостоли и дай боже. Но истината е, че

повечето днешни

учители не смеят

да припарят в

ромските гета

У нас ромите са жертва на стигма, че са най-мързеливата, презряна и бедна обществена прослойка. Мнозина българи, включително и образовани и интелигентни хора, смятат, че те са си такива и няма какво да се грижим за тях. Нека обаче да помислим ние какви сме. Ромите били крадливи, само че големите кражби ги правят българи. Агресията по пътищата от кого е? От ромите ли, или от нас?

Обществото ни страда от нежелание да носи отговорност. А отговорността за крехкия социален и етнически мир в крайна сметка лежи тъкмо на нашите плещи.

Цялото ни общество в момента е болно и лечението е в нас самите. Трябва да разберем, че ние сме отговорни за онова, което се случва около нас. И че само заедно можем да го променим, а не да прехвърляме топката на другия и да кажем - ето този е лош, накажете го.

Онова, което се случи в

арабските гета в

Париж, трябва да

ни е като обеца

на ухото

Защото интеграцията не е едностранен процес, не е те да дойдат и да станат като нас. Ние също трябва да положим усилия. Тези, които направиха атентатите в Париж и Брюксел, всъщност показаха защитна реакция срещу една общност, която не иска децата на имигрантите, въпреки че са родени там.

Със същите очи трябва да погледнем на случая с ромското момче, което казало “Ние сме равни”, а 21-годишният бабаит му отвърнал “Ми с кво си ми равен ти?” и го наритал. Всъщност ромчето е класи над пълнолетния младеж, защото поне се опитва да работи.

Убедена съм, че и френското, и белгийското, и българското общество има още какво да учат.

Здравословната първа стъпка е всички да се обединим срещу агресорите и насилниците в обществото ни./24chasa.bg