Продължение...

---

Каква може да бъде формулата за "обединение на десницата?
Понятията "обединение" и "обединители" бяха обявени за обидни думи от някои фанатизирани привърженици на позициите, които в момента всеки в СДС, включително и Иван Костов твърди, че не поддържа. Остана затруднението да се борави с думи, които преднамерено или от неразбиране бяха обявени за лоши.
Обединението на десницата има две измерения - между партиите и на избирателите.
Местните избори показаха, че в дясното пространство съществуват основно три формации: СДС, Народен Съюз (заедно с Гергьовден) и ССД. Вероятността всички тези формации да излязат с обща бюлетина на следващите избори поне сега изглежда малка и едва ли особено желана.
Съществено е обаче да се дадат сигнали, че в бъдеще тези формации са решени да управляват заедно и най-вече - че няма да има братоубийствени борби. Късогледата логика, че за да вземем своя си максимум, трябва да направим максимум зло на тези, които тичат в същото поле, се плаща с досадата и негодуванието на избирателите, от което губят всички. Думи като "предатели", "помияри" и пр. може да са музика за ушите на малцина, но те по правило отблъскват гласоподавателите, които очакват да видят не разрушителни семейни страсти, а разумно желание да се управлява държавата заради тяхната, на гражданите полза. А и те вече отдавна не вярват, че някой от нас е чак толкова добродетелен, та да има моралното право да говори с такъв речник за останалите.
Избирателите на десницата в България са поне два или три пъти повече от шест-седемстотинте хиляди души, гласували за нея на първия тур на местните избори. Обединението на тези хора е най-голямата задача на десницата. Ясно е, че за да бъдат събрани всички те под знамената, когато знамената са различни, се изисква повече такт и разум, отколкото патос и настървение. Ако СДС успее своевременно да разбере това има шанс да не принуди твърде много от естествените свои избиратели да гласуват за други партии.
Наред с онези, които са естествено склонни да гласуват за него, СДС трябва да се обърне към няколко групи от хора, които представляват специфичен интерес и да разработи конкретни проекти за търсене път към тях, дори с цената на отказ от и заместване на досегашни програми за политическа работа. Такива групи, които споделят общи нагласи са младите, хората от третата възраст, ромите.
Какво е това, заради което СДС иска да управлява България?
България е избрала пътя, който си струва. Събития като тези в Грузия доказват, че и след всички горчивини на четиринадесетгодишния ни опит, страните, които още не са успели да тръгнат по нашия път, са решени все пак да ни последват. Никога не трябва да забравяме, че по-лошо от комунизма и нацизма няма.
СДС естествено ще представи подробна и задълбочена програма за своите виждания за бъдещо управление. За да повярват на тази програма обаче, гражданите на България трябва да почувстват, че СДС иска да управлява със съчувствие към хората и с желание да им помогне - на тези, които са в голяма нужда да протегне ръка, а на тези които честно полагат усилия - да даде повече сила, опора и свобода. Това, което накара хората да ни възприемат като безчувствени и загрижени само за личните си и партийни дела, беше невъзможността да усетят в последното ни управление такова съчувствие.
Най-ефикасният начин да се преборим с формулата "И тия са като ония" е да покажем решимост за установяването на по-честни правила. Следващото правителство ще има съюзници в това усилие и НАТО, и Европейския съюз. Ако наистина иска, ще може да направи много.
Остава да ни повярват, че наистина го искаме.
Филип Димитров
Mediapool.bg