За бъдещето на СДС - ЧастII

Продължение...

Нито един от тези два варианта не е партия от строго електорален тип (т.е. такава, която се активира само за и по повод на избори). Първият тип е характерен за партиите - авангард на социална група или класа, които провеждат партийна политика - и назначения - на всички нива в държавата.
Това е партията, която трябва да е монолитна, за да бъде водена към велики и решителни дела.
Вторият тип представлява партия, която осъществява по-висока представителност и по-високо ниво на обратна връзка, но е неефикасна при кадруване и организиране на акции.
Въпреки че три поколения българи бяха учени и в училище, и в университета какви са преимуществата на първия тип, не трябва да забравяме, че това ставаше чрез доктрината и учебниците по историята на БКП. Днес съществува страх от това, че отказът от еднозначната териториална обвързаност на структурите (на една територия само един клуб) и либералният подход към структурите (възможност за изразяване на различни позиции) ще създаде възможности за хаос чрез инфилтрация и дори купуване на структури, респ. на гласове в общинските събрания. Такъв риск обаче винаги съществува, само дето в момента възможностите за прогонване на добросъвестни (макар и нерядко свадливи) привърженици е по-голяма, а възможностите - макар и оскъдни - за кадруване (до скоро и влияние върху процеса на приватизация) увеличава изкушенията. От друга страна промяната в самата концепция за партийна структура и "партиен живот" би могла да даде възможност максимален брой хора да се почувстват приети и зачетени (макар и не непременно възнаградени) в общността СДС.
Какво от оценката ни за другите партии се нуждае от ревизия?
а) Не е вярно, че бившата комунистическа партия е вече успяла да се "реформира" и е несериозно приемането й в Социнтерна да се привежда като достатъчен аргумент за това. Тя наистина се е отказала от ленинската доктрина, променила е уставните си положения и дай Боже да продължи и нататък, но това, което продължава да пречи на възприемането й като нормална лява партия от СДС се свежда до следното:
1) И след 14 години тя продължава да бъде партия на комунистическото минало. Дори и да привлича младежи, тя остава партията на Станишеви, Овчарови, Живкови, продължава да тачи символите на миналото и отказва да осъди престъпното дело на Димитровци, Коларовци, Живковци.
2) Икономическата й политика винаги е водела до грабеж и до банкрут. Самата тя чрез своя лидер Лилов описа как Живковия режим е унищожил селското стопанство и изградил неефикасна, подлежаща на ликвидиране индустрия, после чрез своя лидер Виденов разкри как Лукановото правителство е осъществило разграбването на държавната собственост. Въпреки това правителството на Виденов реализира уникален за всички посткомунистически страни банкрут, доведе страната до хиперинфлация и прекъсна връзката на българските граждани със собственото им икономическо минало.
3) Бившата комунистическа партия остава анти-западна сила и тласка България към Третия свят, защото:
- дори и когато се обявява (доста непоследователно) в полза на присъединяването ни към НАТО, изявява откровено анти-американски позиции;
- проявява открити националистически тенденции и подклажда анти-турски, анти-ромски и по-рядко анти-семитски (най-вече под формата на анти-израелски) нагласи;
- подкрепя някакво настървено "православие", което има малко общо с българската православна традиция, повече с руския мистицизъм и най-много - с руските имперски амбиции и с руското черносотничество;
- за 14 години не са прекъснати (в някои случаи дори са затвърдени) персоналните връзки на партийните дейци и дейци на бившето КДС с каналите за незаконна продажба на оръжие, наркотрафика и участниците в (спонсорираните по-рано от комунистическа Москва) терористични организации, предимно в арабския свят.
б) Не е вярно, че ДПС е проклятието на България. Поради предимно етническия характер на партията, за ДПС е нормално да поставя политическия си избор в зависимост от някои специфични интереси на българските турци и мюсюлмани и от нуждата да бъде винаги близо до властта като гаранция срещу евентуално пренебрегване или подтискане на това население.
Българските турци са естествен съюзник на този, който защитава западни ценности и човешките права. Дори и когато СДС изпитва раздразнение от делата на някои лидери на ДПС, той не трябва да забравя, че няма право да дава поводи за капсулиране на техните избиратели чрез обиди, стимулиране на етнически вот по места или - още по-лошо - имитиране на националистическите похвати на бившата компартия. С българските турци СДС трябва винаги да бъде готов за диалог. Избраните от тях лидери са естествения партньор в този диалог. В него СДС трябва да остава верен на принципите си, да не ги продава за гласове, но и да не ги нарушава поради разочарование или озлобление.
в) Не е вярно, че НДСВ и Симеон Сакскобургготски взеха властта, за да възпрат влизането на България в НАТО и да я тласнат в про-руска посока. Изградено само на основата на династически амбиции, без концептуална база и без каквато и да било доктринерна свързаност между различните групи, движението не може да бъде нормална партия. Освен това то е обременено с царствените претенции на премиера, сред които жаждата му за усвояване на имоти, дори и на самия връх Мусала, е най-отблъскващата, но съвсем не най-опасната характеристика. (Следва да се отбележи, че управлението на СДС носи изцяло отговорността за нечуваното, в която и да било друга република приравняване на династическите имоти с тези на гражданите и от там - реституирането им по общия за гражданите ред.)
Същевременно необходимо е да се отбележи, че при общия провал на това управление в икономическата и социалната сфера и особено в сферата на мерките срещу престъпността, съществуват сегменти на управлението, които успяха да съхранят финансовата стабилност, наследена от Костовото правителство и извършиха решителни стъпки (някои от тях дълго отлагани), за финализиране на атлантическата и европейска интеграция на България. Оценката на НДСВ респ. на отделящите се от него формации в бъдеще и най-вече във връзка с предстоящите парламентарни избори ще бъде противоречива и динамична и до голяма степен ще зависи от бъдещото съотношение на силите между отделните подгрупирания в него.

Продължава тук...