Продължение...

---

Финалът на доклада е от ясен по ясен:
В заключение предлагаме (б.р.предложението е към министър Николай Василев) да одобрите принципно приемане на предложението на Булярд за създаване на дружества , чрез апорт на незавършените корпуси 285, 286 и 512 и започване на преговори с Булярд по текстовете на акционерните споразумения , уставите и финансовите условия.”



Последвалите събития след описания опит за грабеж на трите недостроени корабни корпуса (285, 286 и 512) също са повече от интересни.

Заместник –министър председателят и Министър на транспорта и съобщенията Николай Василев е бомбардиран от серия доклади, чрез които се цели обосновка на твърдението, че трите корпуса НЕ могат да бъдат продадени изгодно.

Първият такъв е от Никола Янков, само че този път в тандем с Димитър Костадинов.
И двамата са категорични, че:
“… ако корпусите бъдат продадени за цена от 8,5 милиона долара , то тя трябва да бъде платена изцяло и предварително при подписване на договор за продажба преди предаване на собствеността на купувача , без никакви условия или допълнителни ангажименти за БМФ, с ясно дефиниране, че предмет на продажба са корпусите, там където са , в състоянието в каквото са.?
До тук добре!
Следващите редове, обаче, показват, че поставените серия от условия целят само едно - да обосноват НЕвъзможността от сключването на сделка с някой друг, освен с “Булярд корабостроителна индустрия”АД .

Нещо повече!
Директно е насочването към “алтернативно виждане” от страна на “Булярд корабостроителна индустрия”АД .
“Заплащането на такава сума за корпуси , които трябва бъдат извадени от сегашното им местоположение (това е технически невъзможно) до месец , без да има сключени договори за тяхното завършване с “Булярд корабостроителна индустрия”АД е НЕрелаистинчо и НЕоправдано от рискова гледна точка бизнес начинание , особено като се има предвид , че Булярд имат алтернативно виждане за тяхната съдба.

Финалът на бизнес заклинанията, подписани от Янков и Костадинов, е повече от категоричен:
“Убедени сме , че никоя сериозна фирма не би инвестирала на тъмно в такива активи осем и половина милиона долара…Обективната цена на корпусите в състоянието и в ситуацията ,в която се намират (без договори за завършване), е цената им като скрап минис разходите по нарязването им.”
На друго място в доклада цената даже се фиксира като “…приход от около 4 милиона щатски долар по текущи цени”
И това разследване за съжаление се натъкна на невероятни примери на НЕкомпетентност.
НЕпознаването на дейността на Параходство БМФ от страна на ресорния заместник министър Никола Янков лъсва най-безмилостно в трети доклад (доклад относно Протокол ПД-219/14.06.2004г.) до Николай Василев по същата тема.

Тук Никола Янков уверено лансира “експертното “ си мнение, заявявайки че:
Обикновено при сделки от такъв мащаб продавачът наема компетентни консултанти, които да му помагат при продажбата с експертни анализи на пазарната конюнктура, оценки на активите, варианти за тяхната реализация, изработване на текстовете на договора за продажба и прочее. БМФ ЕАД не е използвало никакви професионалисти …”
Този господин, който години наред е получавал заплата като зам.министър, очевидно не знае, че Параходство БМФ има отдел, наречен ”Развитие на флота”. В този отдел работят най-добрите специалисти в страната(според независими оценки работата на отделът даже е над средното за Европа ниво) и не малка част от успехите на фирмата в последните години са тяхно дело.
Те са професионалистите!
А не Никола Янков.

Финалът на тази история е повече от поучителен.
Въпросните корпуси бяха продадени точно за 8 милиона и половина долара на турската компания “Фуртранс шипинг груп”, въпреки всички заклинания, че това било невъзможно.
Милионите долари(8,5 а не 4)бяха платени на БМФ, въпреки пречките и купищата прогнози от страна на Никола Янков, Андрей Брешков, Камен Киров и Димитър Костадинов - все “специалисти”, които нямат нито един ден трудов стаж на море.

Юпитата не можаха да прогнозират нито мащабите на сделката нито сериозността на купувача турската “Фуртранс шипинг груп”.За мащабите с които работят във “Фуртранс шипинг груп” говори простичкия факт, че за последните 5 години фирмата е закупила 14 кораба и че е един от най-сериозните получатели на държавни поръчки(производство и търговия със стомана, транспорт) от страна на турското правителство.Безспорно шефът на “Фуртранс шипинг груп” Фарук Юркмез е един от най-уважаваните бизнесмени в цяла Турция и фактът, че е оценил сделката с Параходство БМФ на сума надвиваща два пъти(8,5 а не 4) докладваните цифри от Никола Янков, Андрей Брешков,Камен Киров и Димитър Костадинов говори предостатъчно.

Изводите може всеки сам да си ги направи (В чии джоб щяха да потънат разликите между 8,5 и милиона долара!?!).

Чест прави на хората, които са блокирали придобиването на мажоритарен контрол от страна на частната “Булярд корабостроителна индустрия”АД върху трите корпуса, собственост на БМФ.
Както по-горе е написано, това са капитаните далечно плаване Христо Донев и Стефан Бузев и членът на СД на Параходство БМФ Иван Ташев.
Тяхна е заслугата е и за успешната сделка с “Фуртранс”.

В следващия брой на вестник “Наблюдател” очаквайте нови разкрития за скандалните последици от “компетентното” управление на Андрей Брешков в дирекция ФУК (Фирмено управление и контрол) към Министерството на транспорта и съобщенията.За съжаление и в следващото разследване цифрите с които ще боравим ще бъдат седем цифрени, а валутата ще е американска.

Калоян Христов
в-к “Наблюдател”, 6 април 2006г.

---

БМФ-история на източването