Продължение...

---

За сериозното
Написаното до тук изглежда като някаква сатира? Те, виждате ли, нормални, а ние тук -глупави, лежим на печката и чакаме. Разбира се, това е прекрасно - да умеем да се смеем над себе си, но едва ли до определени предели. В края на краищата става дума за този народ, който живеейки някога при най-тежки природни условия е успял да вдигне разрушения от татаро-монголите конгломерат от княжества до ниво на могъща държава, заемаща близо 1/6 част от земното кълбо, играеща твърде значителна случаи при живота на моето поколение), в условията на жестока война съумя за няколко месеца да пребазира промишлеността зад Урал, за две години да стигне годишно производство на танкове до 30 000, на самолети до 40 000. такъв народ не може да се счита за посредствен.

И значи проблемът се заключава не в това, че Русия е страна на лош народ, а в това, че тя е страна на лошо управление. В това е пречката.

Общо казано, управлението е възможно само тогава, когато знаеш какви последствия предизвиква твоето управленско въздействие. Както в пословицата -каквото посееш, такова ще пожънеш. Ако посееш едно, а израсте съвсем друго, то за ръководителя това е лудост. Тук, като се казва, гаси светлината, изливай водата. Но нима ние не живеем така днес? Инвестираме средства, за да оживим производството, а в резултат плодим паразити - посредници. Банкрутираме по всички правила предприятията, а обогатяваме афераджии и корумпирани чиновници. Регулираме данъците, а стимулираме черната икономика. И така във всичко - науката безсилна, рецептите не помагат.

Класическата наука за управлението е изградена на идеи, излизащи още от Макиавели и дава съвети, модели, графики, разчети на ефективността. Но всичко е по типови ситуации. Когато се срещне отклонение, усилията са в това да се върнем в нормите. Класическата наука не разглежда изкривени, неправилни състояния. Всичко е разчетено по типичност, стандарт, норматив.

Но, за да важат подобни рационални принципи е нужно от по-рано да се изгради такава система, където те биха могли да действат. Където всичко е установено и известно: натиснеш спирачката - спираш, въртиш кормилото - завиваш, виждаш сигнал - знаеш какво той означава.

Разбира се, нашата цел е да се изгради система, където всичко би работило само по себе си, почти без вмешателство на властта. Не биха отказвали предавките, не подвеждаха ремъците и резултатът съответства на замисъла. Нашата цел е да се построи система, където всички навици, свойства, традициите на руския народ биха работили не в минус, а в плюс. Аналогична задача в миналото решаваха японците, сега Китай много ефективно демонстрира своя вариант.

В нашите условия трябва да се помни: всяка програма може да бъде реализирана единствено по пътя на „крачка по крачка" технологията. Направил крачка - виждаш резултата, коригираш следващата. И същевременно имай предвид цялото, уточнявай проекта в процеса на конкретното действие. Знаете ли на какво прилича управлението в преходно време? На ход над пропаст по въже - трябва да се движиш. Само за миг да спреш и - падаш.

Когато системата още не е създадена, когато тя цялата е на парчета и отклонения, работата на ръководителя по-малко от всичко прилича на правилни рекомендации. Защото през цялото време се натъкваш на ситуации, неописани в методиките: и това не трябва, и това е невъзможно. Ситуациите - патови. Правила за тях няма, чуждите технологии на управление - неприложими, а трябва спешно да се решава. Така и подривно се казва: дайте да отложим, да съберем материали, да измислим ефекта. А ако ефектът е неизчисляем? В този случай управленското мислене не работи, то няма нищо общо с неизчисляеми ефекти. А и да се чака няма за кога, ситуацията се изменя, докато я изучаваш.

Остава едно - готовност към непробвани, нестандартни решения и способност да се попадне в резонанс с настроението на системата. Това е трудно да се обясни. В руския език думата „система" има привкус на нещо бездушно, неживо, безчовечно. Всъщност това не е така. Стопанската система е жива, тя расте, събира в себе човешките навици и норми, проявява характер, воля, упорство. Задачата на ръководителя не е да я разглежда единствено като обект на управлението, а да я чувства като партньор. Само тогава неговите действия, ако те са точно разчетени, предизвикват нейния отговор и, бих казал, благосклонност. Тогава всичко се получава.

И така: да не се копира чуждия опит като нещо задължително, да не се рисуват красиви картинки, да не се дават мъртви рекомендации, а във всеки случай напревзето да се вижда проблема, да се формира образа на целта, пътя и скоростта на движението към нея. И едновременно да се използва този поти за отработка на новия стопански стил. Ето какво имаме предвид, провъзгласявайки принципа на приоритета на управление над идеологията.

Някой беше казал „Нашият свят е добър или лош толкова, колкото са добри или лоши нашите решения". Аз вярвам в това. У нас времето е малко. Малко са парите. Но имаме голямо преимущество пред страните с консервативни пазарни традиции -отсъствие на стереотипи. И ние ще победим, ако съумеем да се възползваме. За вас сигурно е странно да слушате това сега, но повярвайте - бъдещето е открито. Страната, преживяла за едно столетие две радикални революции, встъпва в новия век обновена. Колкото и да ни е тежко сега, повярвайте ми, това е огромно преимущество.

Моята идея е проста и абсолютно оптимистична. В древността са казвали „Когато Бог изпраща изпитания, той изпраща и сили да се издържат". Мисля, че в някаква друга, по-научна формулировка от това може да излезе и най-значителния от нашите „Закони на Паркинсон".

Историята на Русия пази не малко управленски тайни - когато в безнадеждната, уж, ситуация няколко точни решения разрушават бариерата между народ и власт. В това феноменално единство се разтварят последните признаци на взаимна отчужденост.

Всички „Закони на Паркинсон", за които ние говорихме, започват да работят обратно.

Властта става умна и деятелна, а народът безкористен и жертвоготовен. И изтеглят страната, въпреки всички мрачни прогнози и предзнаменования. Така, че въпросът не е в това ще съумеем ли да издържим изпитаниеШ. Въпросът е обречени ли сме ние на тях? Какво пречи да построим система, основана на доверието на хората към властта - такава система, основана на—доверието-на_хората „към-властта — такава система, където най-добрите качества на народа се проявяват не в екстремални, а във всекидневни и дълговременни обстоятелства?
Моят отговор — нищо не пречи.
И ние това ще направим. Защото друг изход за нас просто няма.
Преведе: Л.Касърова
Сдружение “Приятели на Русия, Украйна, Беларус”