Архивът на ДС има копие на магнитен носител в Москва, казва един от създателите на синия съюз

Йордан Василев е един от основателите на СДС преди 17 години. Той е първият главен редактор на в. „Демокрация". Депутат във ВНС и в 36-ото НС. Василев е роден през 1935 г. Следвал е българска филология, изключен от университета по политически причини. Бил е хамалин на гарата. После работил като фотограф, шофьор, печатар, оформител, журналист, литературен критик, историк и преподавател.
В момента подготвя за печат събрани творби на покойната си съпруга Блага Димитрова.

- Г-н Василев, вие сте записан в историята като един от създателите на СДС на 7 декември 1989 г. Как учредихте съюза?
- След няколко предварителни консултации и срещи т.нар. лидери на партиите, които се бяха самовъзстановили и самосъздали, решават да правят едно обединение. Тогава още нямаше име.

- Кой измисли „Съюз на демократичните сили"?
- Мисля, че Желю Желев. В тия предварителни консултации имаше пълно единодушие Желю, председателят на нашия Клуб за демокрация, да бъде и председател на съюза. Тогава клубът беше една от най-актуалните формации в СДС - интелектуалци, учени, професори, писатели. Заместник-председател стана човек от втората по значимост тогава формация „Екогласност" -Петър Берон. Уговорихме се от всяка партия да има по трима на основаването. Ние в клуба направихме събрание и решихме, че щом Желю е избран за председател, значи трябват още двама. Единият беше Петко Симеонов. Няколко души предложиха аз да бъда третият, но избраха проф. Чавдар Кюранов. Понеже той беше против влизането на клуба в СДС, мотивите бяха да има и другото мнение при основаването. Така аз отпаднах, но Желю ме покани като наблюдател.
Основаването стана в Института по социология на ул. „Московска". Едно двуетажно здание зад гърба на двореца. Събрахме се в мазето - в средата маса, тези, които ще гласуват, около нея, а ние, гостите, на втори ред отзад. Така се случва, че точно срещу мен е Желю. Вече беше решено за него и за Петър Берон, обаче не бяха се договорили за говорител. Едни предлагат Георги Спасов, бог да го прости, други - Румен Воденичаров. Желю ги подаде на гласуване - едно към едно. Втори път, пак равни и той се видя в чудо. Не може да си избере говорител. Най-накрая аз се намесих, показах му два пръста. Желю каза: „Предлагам говорителите да бъдат двама", и избрахме и двамата.

- Вземали сте компромисни решения?
- Такова беше времето. Имаше и куриози. На срещата изведнъж една група от трима млади хора казаха: „Ние сме от дружеството за източни бойни изкуства и искаме да влезем в съюза”. Спогледахме се и някой каза: „Но това ще бъде политическа организация”. Гледахме да не ги обидим.

- Как си представяхте бъдещето през 1989 г.? Очаквахте ли СДС да дойде на власт?
- Не. Желю изрично заяви, че ние не се борим за власт.

- Страхувахте ли се?
- Не, ние, нашата група, не се страхувахме, но страх имаше. Преди това Желю, Блага, аз, Еди Сугарев и още хора говорехме по „Свободна Европа". Знаехме, че милицията всичко следи и слуша, но си бяхме сложили главата в торбата. С Румяна Узунова сме стари приятели. Тя замина за Германия, започна да работи в „Свободна Европа" и ние давахме интервюта. Една вечер звъни телефона, вдигам, казвам „Руми" и връзката прекъсва. След малко пак звъни и пак същото. Телефонът не беше прекъснат, просто този, който подслушва, реагираше на „Руми" и прекъсваше. Обаче се сетих, че те все пак са чиновници. Разбрах, че дежурството им е до 2 часа. По човек, който заминаваше за Германия, казах да предадат на Руми да ни се обажда след 2 ч. Така дадохме колкото щеш интервюта, Желю говори веднъж един час.

- Как ще коментирате прочистването на СДС, което направи Костов през 1997 г.? Предишните лидери бяха изолирани.
- Той може да ви каже кой му е наредил и защо го е направил.

- Смятате, че някой му р наредил?
- Проблемите на СДС са причинени от няколко фактора, но на първо място ще сложа характера на Иван. Не е виновен, че има такъв характер. Това не се променя. Той не може да събира, той пропъжда. Другото е, че е поканен в СДС от Андрей Луканов, бог да го прости. Мога да го кажа със сигурност, защото мой колега журналист, е присъствал на срещата им. Дотолкова Луканов не е смятал Костов, че е важна птица, че го кани в кабинета си пред журналист. Отворете в Народната библиотека в. „Работническо дело" от декември 1989 г. и там има огромна икономическа статия от Иван Костов.

- Кой е журналистът, присъствал на срещата в кабинета на Луканов?
- Не е етично да казвам името му без негово съгласие.

- Знаете ли какво са си говорили тогава Костов и Луканов?
- Да. Луканов казал: „Знам, че искате да работите за нас, но сега, през януари, ще има кръгла маса и сме ви определили за квотата на СДС. Ще се обадя на Желю."

- И Желев ли е бил човек на Андрей Карлович?
- Не тълкувам, цитирам. Аз съм роден на 26 септември в една и съща дата, но не година, с Андрей Луканов. Той ми го каза в парламента, иначе откъде ще знам. Във ВНС той върви по нашия коридор. Идва и ми казва: „Г-н Василев, честит рожден ден! И аз имам рожден ден." Честитих му. Беше така побелял, 3 или 4 г. е по-млад от мен, никой не можеше да повярва.

- Смятате ли, че разкриването на всички досиета ще помогне на т.нар. демократичен процес?
- Няма какво да извадят.

- Според Атанас Семерджиев на „Раковски" 134 имате резервен архив на ДС, преснимай от Йордан Соколов?
- Не, това не е вярно. Има архив копие на магнитен носител, но не е в България, а в Москва.

- Значи оригиналите могат да се видят в Москва?
- Сега ще разкажа за оригиналите. Нашето правителство разреши да си видим досиетата. Ние с Блага подадохме заявление. Покани ме полковник Серафим Стойков, тогава шеф на архива, отидохме в кабинета му и той каза, че за нас е имало много папки, а сега няма и един лист. Питам: „Добре, полковник, от къде знаете, че е имало папки, след като ги няма?" Той казва, че опис не смеят да го пипат.

- А кой е изнесъл досиетата в Москва?
- Това може да ви каже само г-н Семерджиев, защото той има близки връзки с учреждението на „Лубянка".

- Сега вие за кой СДС сте? За този на Петър Стоянов?
- Няма друг, той е един.

- Защо Петър Стоянов не може да се разбере с другите десни лидери?
- Напротив, разбира се. Аз организирах вече една сбирка, в четвъртък ще има втора. Почти всички лидери на демократичните сили, не на десните. В България има една дясна партия, партията на милионерите - БСП. Другото са демократични сили.

- С кои преговаря Петър Стоянов?
- Опитвам се да ги събера. Бакърджиев, радикалите, Кольо Даскалов, социалдемократите, Венцислав Върбанов - БЗНС, Георги Пинчев, много са.

- Събирате прогонените от СДС?
- Ще изработят някаква форма на партньорство, не знам. Те са политици, аз само ги поканих на вечеря. Викат ми Доайена.

- Има ли СДС шанс да участва във властта?
- Да, в коалиция. Затова смятам, че появата на ген. Бойко Борисов е полезна.

- СДС ще партнира с Борисов?
- Стремя се да постигна нещо.

- Докоснахте ли се до държавни тайни като председател па комисията по национална сигурност през 1991 г.?
- Нямахме никакъв достъп, обаче свършихме една работа. Моя инициатива беше признаването на Македония през януари 1992 г. Имам македонска кръв.

- Защо Блага Димитрова се отказа от поста вицепрезидент на Желю Желев?
- След „Боянските ливади". Веднага разбрахме, че Желю иска да сваля правителството. Бяхме в Евксиноград. Вицепрезидентът узна тази история от телевизията. Представяте ли си? Той нищо не й казваше. Блага винаги пътуваше с пишещата си машина, веднага седна и написа един кратък протест телеграма до БТА, че не е съгласна с това действие. Оказа се, че в Евксиноград има всичко, но поща да изпратиш телеграма, няма. Качих се в колата на Блага, отидох в центъра на Варна в пощата. Чиновничката се разтрепера, като й дадох текста на телеграмата. Когато се върнах, заварих Блага да събира багажа и на другия ден се прибрахме.

- Блага Димитрова беше в пълна изолация като вицепрезидент, нали?
- Да, нямаше достъп до президента.
Диляна Ценова
в-к “24 часа”, 7 декември 2006г.