Доживяхме и това!

Отявлени корпоративни играчи и още по-отявлени проводници на корпоративни интереси “честно” & “почтено” да дават акъл на лидерите на БСП.
Което говори ясно и еднозначно, че заложеният в началото на прехода модел “Луканов” вече е обърнат с хастара навън.
Някак си като с магическа пръчка малки, големи и най–големи корпоративни играчи забравиха, че съществуват именно благодарение на наглия план на Андрей Луканов за трансформация на политическата власт на БКП в икономическа власт на БСП.

Всички в страната знаят как през годините топката си я прехвърляха различните леви вождове и техните хора в т.нар. дясно начело с Иван Йорданов Костов. Царят в безсилието си да разбере широката славянска душевност за малко обърка работата, давайки свобода и на други (не само на червените корпоративни играчи) да печелят, но и той беше до време.

Днес дойде времето да гледаме как уродливите изчадия на Партия майка - с главно П-… дават препоръки… на другарите. Нещо като римейк на филма “Яйцето съветва кокошката”. При това колкото по-тясно е свързано яйцето с корпоративния вот, толкова по-ценни указания дава на кокошката.

За някои тази гледка може да е потресаваща. Особено за онези, които са вярвали, че симбиозата между ДС & Корпоративен бизнес ще служи вечно на Партията с главно П.
По тези географски ширин обаче нищо не е вечно.
Пък и БСП не е за оплакване.

Нищо неочаквано не се случило. По-младите другари нещо се правят на изненадани, но с времето и те ще… свикнат.
Общо взето, в големите български градове вече се очертава “нова” ситуация.
И най-вече в градовете по Черноморието и т.нар. митничарски градчета.
Всъщност разделителната линия си е същата, просто полюсите се обърнаха.

От една страна са Корпоративния вот и производните му, от другата страна са изчезващия вид НЕполитици (НЕченгета, НЕразузнавачи, НЕкомандоси и т.н).
Първите обикновено вървят комплект с управляващите, а вторите - с опозицията.
Хубавото в цялата работа е, че този път в изтрезвителното са другарите.
Някак си прекалено спокойно в БСП консумираха вината с мезета.
И… цинизмът им се оказа заразителен.

Никой от дъртите комуняги не си задаваше въпроса, как, аджеба, ще погледне някой ден в очите децата си? Когато създаваха чудовищата на българския преход, те са били напълно наясно какво създават. Никой от тях не е толкова глупав, че да не е виждал истината. Дълбоко в себе си тези хора НЕ вярват и една думичка на глупостите за “мирен преход”, за “националното съгласие”, за “национално спасение” и прочее дивотии.
Сега, когато чудовищата им се присмиват и ръфат старческите им телеса, ще се наложи да си зададат въпроса “Какво направихме?”. Не че нещо може да променено. Машина на времето няма и не се очертава скоро да има.
Да му мислят младите другари.
На тях се падна съмнителната чест да бъдат поучавани от подлогите на същите корпорации, които бяха създадени от бащите им.
Да се сърдят на Андрей Карлович!
Антон Луков