Г-н Гърдев, как се чувствате като номиниран за Мъж на годината?
- Ами както и без да съм номиниран (смее се). Не знам, аз си мисля, че няма в случая такова значение, че аз лично съм бил номиниран за това, колкото фактът, че човек от тази сфера бива номиниран за мъж на годината – това според мен е по-важно. Защото обикновено проблемът в България се състои в това, че културата и изкуствата са социално низвергнати, те не са част от съвременната ценностна система, което според мен е и една от бедите на съвременната ни ситуация.

Въпросът е в това, че за първи път се признава нещо като постижение в тази сфера и може би това е важно. Но от това не вярвам, че позицията на киното, театъра или културата въобще ще се издигне в България. Мисля, че въпросът е по-сложен и той е предмет на дълги исторически напластявания.

- Все пак филмът Ви е на първо място в бокс офиса, преди новия филм на Люк Бесон (като продуцент и сценарист, б.а.) и преди американските продукции.
- Да, той би всички американски филми, което е по-скоро прецедент, защото на втория уикенд бележи покачване от 1 %, а е нормално да свали от 30 до 50 % след първия уикенд. Доколкото разбрахме от разпространителите, това действително е голям прецедент за български филм, пък и изобщо, не само български.

- Но не бива да се омаловажава фактът, че с този филм Вие правите истински пробив в установената рамка по отношение на изкуството у нас!
- Да, всъщност това е важният пробив. Не толкова наградите, колкото това, че българската публика се върна в салона, за да гледа български филм и плати за това да го прави. И второ, че се върна и предпочете българския филм пред американския и пред френския. Тези неща са вече важни постижения според мен.

- Заслужавате сърдечни поздравления!
- Благодаря много и аз много се радвам, че точно това се случва, защото то по някакъв начин дава възможност да се види, че не е невъзможно. Като че ли по идея нещата стоят така и никой няма шанс да преодолее ситуацията, но видимо нещата стоят по друг начин.

- Бихте ли казали нещо за този скок или разкрачване между театъра и киното?
- Ами то не е разкрачване, то е стълбичка. Това, което съм правил в театъра и работата ми в театъра единствено и само ми помогна в това отношение. По никакъв начин не ми пречи, напротив, аз мисля, че, за да добие човек тренинг в това как се разказва една история, кое в нея е важно, кое е маловажно, трябва дълго време да е работил с истории и дълго време да е разказвал, независимо какви текстове. Така че разликата между театъра и киното за някои хора може да е голям проблем, за други не, аз съм от втория тип. За мен това не е проблем. Въпросът не е в медията и начинът на изразяване, ако нещата имат здрава основа. Тогава медията е по-скоро следствие, а не първото или най-важното.

- Мнозина считат, че като театрален режисьор Вие правите постановките си с известна доза перфекционизъм. Сега, когато гледате филма за пореден път, виждате ли слабости, неща, които можеха да станат по друг начин или въобще да не влязат?
- Е, да, то винаги има такива моменти, но аз лично не съм недоволен от този филм в смисъл, че някои сцени не са станали или че съм пропуснал да снимам нещо, което би било важно. Напротив, остана материал. Най-първата версия на филма, чистият разказ беше към час и 55 минути, след което съкратихме около 22 минути от него.

- Това значи ли, че има и пълна версия?
- Не, това е пълната версия. В случая режисьорската версия съвпада с крайната. Обикновено това не е случаят и режисьорите държат на по-дългия вариант, но аз не. Има много хубави постижения и в другите части, много добри актьорски неща, но в крайна сметка режисьорът работи винаги с оглед на цялото и понякога трябва да бъде безпощаден и към добри неща. Така че останалият материал не беше лош сам по себе си, а просто правеше някои линии твърде разработени спрямо основния сюжет и това не беше нужно – това е единствената причина, която имахме.

- А как се гледа филмът в чужбина, може ли да се каже – тук е така, а там еди как си?
- Много зависи в коя чужбина. Да кажем в Русия и в страните от Източна Европа според мен ще се гледа най-компетентно, тоест с най-голямо разбиране на всичките му пластове. В Америка по-скоро това е един криминален, ноарен сюжет, вложен в екзотична среда, защото тя си е екзотична. Сега предстои да видим какво става в Южна Америка, в Австралия и в Азия, така че там ще видим, засега не знам. Но рецепцията в Русия беше много интересна, на Московския фестивал всъщност филмът стана събитие.

- Някъде се появиха информации, че филмът е раздразнил някои руснаци.
- Имаше някакво леко дразнение, но не беше толкова от страна на критиката, просто някои хора не търпят иронично отношение към епохата, то и в България има такива, със сигурност. Но това е нормално, ние не сме го правили, за да не ги дразним, а да ги дразним. Това са неща, които вървят заедно с цялото и то така е замислено. Ние никога не сме се борили за това да угодим на вкуса на абсолютно всички, то това е и невъзможно, тъй като в самия филм има резки тези, които могат да поставят някои хора на морално изпитание, но в това е целта.

- Докато четях романа (“Дзифт”, б.а.) на Владислав Тодоров сякаш си припомнях и някои негови текстове от сборника му с политическа публицистика. Това изглежда е запазено и в сценария за филма?
- Филмът всъщност има много вътрешни цитати, има много напластявания – като тръгнем от Мишел Фуко, който е всепроникващ във филма, през други философи и политически теоретици, те са снети в него, но това вече е въпрос на възможност за интерпретиране. Някои хора ще уловят това, други няма да го уловят. Въпросът беше в това ние да направим такъв филм, че тези, които не го улавят, все пак да имат носещата структура на историята, която е разказана добре, интересно и с необходимата доза напрежение.

- Има ли някаква разлика с историята в романа?
- Има някакви разлики, да, доста разлики има, вие ще ги видите. Но самият автор никога не е гледал на това като на екранизация на роман. Той гледа на него като на съвсем ново и отделно произведение, което си е за екран. Ние с него работихме доста дълго, той самият направи литературна версия на сценария, след това аз го поех за известно време, върнах му го, отново работихме двамата и финализирахме окончателния вариант, но автор на литературния сценарий си е той.

- Едно отклонение към театъра, ако позволите. В новия Ви спектакъл на варненска сцена, “Калигула”, сякаш се усеща една носталгия към театъра, който правихте преди години, една носталгия към размишлението?
- Мисля, че “Калигула” е нещо, което точно в момента ми се струва, че съм достигнал в театъра, но по отношение на размишлението може би си прав. Това е малко по-чист опит, в който съсредоточаването в самата проблематика на пиесата е центърът на заниманието и това е много важно.

- Докато гледах “Калигула” обаче се сетих за мнението на Чоран за Камю относно даскалския манталитет на последния, какво мислите за това?
- Това е нещо, което хората могат да разберат отвътре на френския контекст, когато са потопени във френския език и във френския контекст. Действително Камю е емблематичен автор, той е емблематичен стилист на френския и в никакъв случай не е толкова радикална фигура колкото самия Чоран. Но от това не следва, че Камю няма стойност. Колкото до афоризмите на Чоран, те обикновено са свързани с хора, които имат много голяма културна стойност, това не е просто подигравка или нещо такова, то е коментар на един друг голям философ. Мисля, че самите афоризми на Чоран не трябва да се четат прекалено буквално, всъщност той е афорист и се изказва крайно за цели култури, за цели типове мислене, от което не следва, че те нямат ценност сами по себе си.

- Накрая нещо и за следващ евентуален проект в киното, има ли вече конкретни идеи за такъв?
- Имаме два проекта с Владислав Тодоров, които са още на ниво идея – “Неон” и “Цинкограф”, единият е антиутопия, другият политически психотрилър, ретро при това, но те не са превърнати в сценарии. Имаме историите, но нямаме развитие оттам нататък, а развитието тръгва, когато идеята бъде одобрена евентуално. В момента търсим варианти. Първо, трябва да се намерят пари за развитие на сценария.

Интервю на Васил Тоновски