Продължение...

---

И до ден днешен СДС не се е произнесло с политически отговор по политическите тези, а отправя само епитетни атаки. Проблемът за гравитирането около Симеон Сакскобургготски или около който и да било "червен генерал" не бива да подменя дълбокия аналитичен обществен дебат за състоянието на партиите и политическата система с персонално адресиран ругателски фолклор, ориентиран единствено към спечелване на твърд електорат за местните избори.

Защо - например - Костов не атакува Софиянски с оценка за кметското му управление на София в продължение на повече от два и половина сини мандата? Защо не се потърсят отговорите на съмнения имало ли е, или не корупция в столичното кметство и в общината, и каква би била отговорността за тях - на Софиянски или и на други хора? Излишно е да се питаме защо това не бе сторено. Защото при подобен дебат отговорността трябваше да бъде споделена и от СДС, независимо от изводите, които биха били направени.

Дори частичен дебат за евентуална корупция в столичната община би означавал да се отприщи дебат и за евентуална корупция по време на четиригодишното управление на правителството на ОДС. Има ли обаче логика СДС да мълчи за съмнения за корупция.

Има ли логика да не отговори дали е имало корупция с усмихнато лице?

Вместо да изрече на глас тъкмо тези непроизнасяни досега въпроси, Надежда Михайлова прие да се съгласи с изречението на Костов за Софиянски, който "помиярства около трапезата на царя и подвива опашка около червените генерали". В политически аспект за партията СДС думите на Костов не доразвиват тезата му от разширеното заседание на Националния съвет от 6-ти септември в Пловдив за необходимостта Надежда Михайлова да бъде подкрепена като кандидат за кмет на София от всички в СДС. Напротив, Костов унижава всички онези, които биха подкрепили Михайлова, виждайки в нейно лице някакви остатъци от възможност синята партия да води отворена към гражданите нова политика.

А с подкрепата си за думите на бившия си лидер Надежда Михайлова легитимира сплашващото подчиняване на СДС отново пред волята на Костов. В лично отношение пред сегашния кандидат-кмет на СДС за София се виждат два неумолими капана.

Ако в кметското състезание бъде спечелена победа над "помиярсващия около трапезата на Симеон Сакскобургготски" Софиянски, на ниво Общински съвет би било доста обидно за СДС да прави "помиярски" коалиции.

Ако в кметското състезание Михайлова загуби от помиярстващ опонент, това не само би било персонално тежка политическа плесница, но и би поставило въпроса "ако СДС губи от помияри, то какво е СДС?". Не на последно място негативна кампания на СДС срещу Стефан Софиянски от такъв характер не само не носи коалиционен ресурс, а и унищожава всички оцелели вътрешни ресурси за реформиране на СДС.
След изборите - какъвто и да е резултатът - СДС ще бъде в още по-голяма самоизолация, но може би за сметка на това въоръжено с много по-богат епитетен арсенал срещу всички наоколо. Полетът на Михайлова към висините на обещаваната нова политика на променената партия с "проветрения въздух" е прекършен. А и как иначе? Та нима бе възможно за Надежда Михайлова да лети към мечтите си като пасажер, а на пилотското място да е Иван Костов?

Не може - вместо да изработи ясна и последователна политическа линия дори с цената на болезнено разграничаване от действия на предишното ръководство, един председател на партия да се рее във всички посоки из космоса на идеите. В крайна сметка нямаше нищо по-логично от това Костов да напише за Софиянски, че помиярства, а Надежда Михайлова - да го подкрепи. Изразено като космическа метафора - неидентифицирани астероиди взривиха совалката "Надежда".

Георги Коритаров
www.vsekiden.com