С коментара си "Обединението вдясно", публикуван в съботния брой на вестник "Сега", бившият премиер Иван Костов разсея всички натрупани в продължение на година и половина илюзии за промяна на политиката на СДС. Ако се върнем към метафората от победната за Надежда Михайлова национална партийна конференция през март 2002 г. за "отворените прозорци", посланието на Костов от събота носи метафора в обратния смисъл - прозорците, ако изобщо са били открехвани, сега не само са захлопнати отново, но за по-голяма сигурност са заковани.

Безпрецедентният и арогантен политически тон, употребен от предишния син лидер към негови доскорошни съидейници, поставя СДС пред три възможни избора за реакции. Единият е в синята партия да се разгори истинска война - и то точно преди важния местен вот. Подобна развръзка би била разрушителна за изповядващата християн-демократически ценности формация не само по отношение на представянето й пред избирателите, а и заради собствената й съдба като партия.

Вторият избор за реакция би могъл да бъде гузно премълчаване на написаното от Костов, сякаш то изобщо не се е появявало и от него не произтичат никакви последици. При подобно поведение, обаче запазването на каквито и да било политически авторитети става твърде съмнително, а деморализиращият ефект се разпростира върху цялата партия.

И третият избор за път на СДС е да се признае правотата на оценките на Иван Костов. По същество зад такова признание следва и друго - че Иван Костов наистина е единственият автентичен за СДС неформален лидер, а всички останали - включително и официалния председател на партията, са функция от неговите лични възгледи.

Ден след публикацията на Костов Надежда Михайлов е цитирана във вестниците да казва "Ако истината, каквато се преценява от Костов, се счита за нападки, аз приемам неговата оценка. Заради Симеон Сакскобургготски Софиянски напусна СДС". Откровеният епилог в говоренето за нова политика, отваряне към гражданското общество и нова политическа толерантност носи с думите на Надежда Михайлова и няколко други въпроси за дооформяне и финализиране на изводите за СДС.

Нека да се вгледаме в написаното от Иван Костов и подкрепеното от Надежда Михайлова твърдение за Софиянски. То гласи "Стефан Софиянски напусна СДС, за да помиярства около трапезата на царя и да подвива опашка около червените генерали". Звучи ефектно, защото прилича на внезапно откровение, но едва ли може да се разглежда като политическа теза, защото прилича на първична емоция. Един от основните аргументи, изтъкнати от Стефан Софиянски за загубата на парламентарните избори през 2001 г., е свързан с оценка за състоянието на СДС, неговото управление и евентуалната му перспектива за възраждане.

Мотивите на Софиянски за загубените от СДС избори тогава се свеждаха до няколко тези. Това бяха: възпроизвеждане на модела на партия и управление, срещу които СДС се бореше (БКП и нейното управление), съвместяване на политически и държавни функции и силна партийна централизация.

---

Продължава тук...