Избори по средата на мандата винаги са като дузпа в края на първото полувреме.
Ако тимът е силен, спасява наказателния удар и резултата. Ако не – губи позорно мача.
Спомнете си местните избори през 1995г. СДС разби червените в София, Пловдив, Варна и Стара Загора. Това беше началото на края на Жан Виденов и знак за бъдещия възход на сините.
Тяхното Ватерло пък започна със загуба на местните избори през 1999г.
Сценарият може да се повтори през 1993г. и за НДСВ.
Нищо чудно, че политическия сезон започна с трескавата подготовка за изборите догодина. Най-видимо редиците стягат от БСП. Има защо – изследванията на общественото мнение показват, че избирателите са на път да дадат нов шанс на столетницата.
Докато левицата се стяга, десницата се разтяга. Тя изглежда разединена и объркана. Кипят вражди и вътре в партиите, и между тях.
Има две групи избиратели, които ще се вглеждат все по-настойчиво какво става в тази посока.
1. Избирателите, традиционно гласуващи вдясно.
2. Тези, които не биха искали да гласуват за БСП.
Те не са малко. И при най-смелите социологически прогнози влиянието на БСП не надвишава 20-22% от всички избиратели. А обединените проценти на СДС< НДСВ, Съюзът на свободните демократи и други партии, които свързваме с дясното (без ДПС) надхвърля този процент.
Вариантите са:
- действат заедно
- използват местния вот, за да преброят своите си пилци, без да ги мешат с тези на другите.
Във второто също има логика. Ако докажат, че избирателите не са ги забравили, могат после по мъжки да отстояват претенциите си на парламентарните избори. Ако тогава се стигне до някакъв тип обещание, квотите ще е определил избирателят на местния вот и пазарлъкът ще е по-лесен.
Това ще е шанс и за тях да докажат, че имат кадрови потенциал – нови лица, необременени със сенките на миналото.
Това е по-лесният път за Надежда Михайлова, която тепърва има да се доказва като безусловен водач на партията си. Няма да я заподозрат, нито да я упрекнат в безпринципни коалиции и съглашателство. Знаем,. Че в синята партия има напрежения. При това положение за лидерката тъй или иначе е трудно да наложи кандидатури, външни на СДС.
Вторият вариант вероятно би устроил и НДСВ. За царските хора е много важно да докажат, че вече са станали нещо повече от доверие, въплътена в една единствена личност – тази на Симеон Саксгуборгготски. Трябва да се докажат, че при приличат на традиционна партия, като се обединяват около конкретни свои кандидати, че избирателят би ги последвал не само на парламентарни, но и на месни избори.
Рисковете обаче също не са малко.
Прав е столичния кмет Стефан Софиянски – разединени кандидатури на десницата могат да доведат до изход, сходен на този от президентските избори от миналата година. Как ли биха се чувствали лидерите на СДС и НДСВ, ако столицата и големите градове, традиционно схващани като крепост на десните, осъмнат с червени кметове! След такъв удар какви ще бъдат позициите им за парламентарен вот? Това може да бъде началото на кря не само за СДС.
За НДСВ съществува огромен риск – евентуалната загуба на местните избори да постави под въпрос управлението им въобще. Силен резултат за левицата ще увеличи стократно претенциите за властта и предсрочните парламентарни избори ще станат неизбежни. И още еди много важен
момент – разконцентрирана, объркана десница би могла да означава много сериозен удар върху българския политически модел.
Твърде много разочарование е натрупано у хората. Яростна кампания с взаимни оплювания и пръски кал във всички посоки може да срине просто един или друг десен кандидат, но да постави под въпрос системата като цяло. Тогава нищо чудно от празното да се явят неочаквани нови герои.
Дали обаче усещането за непредвидимост на техните действия няма да тресне политически консервативно настроения. Запад и да се окаже препятствие за пътя ни към Европейския съюз.

Мира Янова, MBMD
В-к “24 часа”, 28 септември 2002 г.