Моралният облик на приемания от стотици седесари като синя икона бивш лидер на СДС и бивш премиер на България Иван Костов блесна пред обществото само седмица, след като той се врече в ефира на Би Ти Ви: „Видя се, че не съм бос на мафията и че не съм присвоявал милиони... Вярно е, че съм събирал пари като лидер на партия, но те са отивали до стотинка за кампаниите на СДС. Не мога да бъде гузен, защото... не се чувствам виновен.." 480 000 българи чуха откровенията за неговата „безкрайна битка" като „честен" човек срещу мафията, мутрите, ДС и КГБ.

Този старателно изваян светъл образ рухна вчера под тежестта на скандалния факт: Светецът изрекетирап изгонения от него Майкъл Чорни и без 1 капчица християнска свян го принудил през май-юни2001г. Да дари $200 000 за фондация „Демокрация". „Той (Костов-б.р.) казва, че аз, съм мафията, а прие от мен пари! Не разбирам пой от нас е мафията - г-н Костов или аз", пита бизнесменът, когото правителство- | то на Костов изгони, с мотива, че „застрашава националната сигурност на България".
Наистина този факт не може да се приеме спокойно от нормален човек. Сигурно не може да бъде осмислен и от редовите седесари, които Костов така бащински се опита да приласкае в последната си тв изява. Нормално е ръководството на СДС да изпадне в шок от „изненадата", която Командира им поднесе в разгара на предизборната кампания. Естествено е мнозина и да откажат да повярват в истинността на тази
морална деградация
Разбират ме и тези, които по-скоро допускат, че това е компромат, отколкото да признаят, че за пореден път са излъгани.

Но вчерашното разкритие на „Труд" за пореден път доказва тъжната истина - за семейство Иван и Елена Костови парите нямат цвят и мирис, не се делят на чисти и мръсни.
Важното е да ги имат!

Схемата, по която г-н Костов докарва през 2001г. във фондация „Демокрация" $200 000 удивително съвпада с начина, по който г-жа Костова усвоява за своята фондация „Бъдеще за България" $ 80 000 четири години по-рано - през април 1997 г.

И двете .дарения" идват от фирми на руски бизнесмени - Майкъл Чорни и Григорий Лучански, които спецслужбите от времето на Костов определят като „свързани с КГБ и руската мафия". И в двата случая парите са „извоювани" чрез рекет. „Казаха, че е необходимо да дампари, ако искам с моите неща всичко да е наред", споделя днес Чорни. „Нашите компании, под натиска на бивши работници на българските спецслужби, понастоящем активни членове на управляващата сега партия (САС), бяха принудени да опазват т.нар. спонсорство", признава през септември 2000г. Лучански. Срещу „откупа" държавата обещава на бизнесмените безпроблемно икономическо присъствие в България. И двете фондации приемат огромните суми уж за предизборните кампании на СДС.

Лучански налива доларите си в Елениното „Бъдеще...", за да помогне на „синята революция" през 1997 г. Чорни пък е призован да спасява Костовата „Демокрация" през 2001 г. Но нито Лучански, нито Чорни знаят как са изразходвани парите им. Подозират обаче, че една от целите на правителството на Костов е „да си натъпче собствените портфейли", по думите на Лучански.По установена от тях семейна традиция Иван и Елена Костови крият не само от симпатизантите на синята идея истинските си „благодетели", но и от ръководството на партията. Затова НИС на СДС беше „изненадан", когато през 2000 г. разбра от пресата за Еленините дарители, а днес отчайващо объркан. И тогава, и сега се свиква спешно заседание по темата за „мръсните пари на Костови". Но през 2000 г. Командира беше в стихията си и никой в СДС не се осмели да го попита за действията на съпругата му, камо ли пък да го заплашва с търсене на „политическа отговорност", както се заканва сега Надежда Михайлова. През 2000 г. в ПГ на СДС се надигна само мълчалив гняв. Днес Сугарев зове Костов да напусне партията! Тогава висш функционер на софийската синя организация заяви, че вярва на Лучански, че е давал пари за СДС. И то не веднъж. Днес никои не опровергава и Майкъл Чорни

Според сините правила би трябвало онези „дарения" на Лучански да са заприходени във фондациите „Първа победа" (създадена за президентските избори през 1996 г., които спечели Стоянов) и „Втора победа" (учредена за парламентарните избори през 1997 г.)
Шефът на фондациите Марио Тагарински обаче категорично отрече да са влизали такива суми.

„Тогава кой е взел парите?", питаха се сините през 2000 г. В разговорите им тет а тет вървеше мълвата, че само Костов се е занимавал с парите на СДС. Това потвърди и вчера бивш член на НИС на СДС: „Темата за партийните пари бе табу за всички в СДС - тя винаги бе приоритет единствено и само на Костов. Това беше неговата територия, в която той не допускаше никой друг от нас."

Затова днес и Надежда Михайлова, и Муравей Радев, и Божков са като попарени от разкритията за Костовите $ 200 000.

Механизмите на рекет, упражняван от двете семейни фондации, също съвпадат - парите се искат от посредник, който е изключително доверено лице на Костов.
По един и същи начин Елена и Иван реагират на разголването им пред обществото. Отначало съпругата отказваше да признае за парите на Лучански и едва когато в печата лъсна банковият документ, тя заяви, че няма „нищо конфузно" в това да приеме „мръсни" пари, щом те са отишли по предназначението си - за сираците на България! Това хвърли в шок целия парламент. Костов отказа да коментира действията на жена си с мотива, че това не е негов „дебат". Днес пък Елена не желае да говори за парите на мъжа си, защото не е неин „проблем".

И тогава, и сега Той и Тя величаво мълчат. Кълнат се в Библията!
И се натрапват да са моралните ни съдници. „Искам прошка, че дълго съм търпял недостойни хора около себе си да вършат недостойни неща", изрецитира Костов преди седмица. Днес кой от кого ще иска прошка? И ще стигне ли едната прошка?

Валерия Велева
в-к “Труд”