На тeзи местни избори се забелязват първите позитивни тенденци за дясното политическо пространство. В София, Варна и редица други градове, бе постигнато съгласие за общи действия между СДС и ДСБ, а специално в Морската столица - уникална за страната широка дясно-центристка коалиция с участието на НДСВ, Свободните демократи и Радикалите. Мнозина ще кажат “И какво от това?”. Обществените очаквания за някакви крупни успехи клонят към нула. Не е тайна, че напоследък е нещо като мода да се говори с пренбрежение към десницата и за съжаление до голяма степен това говорене е заслужено. През последните години хората в България станаха свидетели на какви ли не странни,г лупави, унизителни и дори безумни ходове от страна на най-различни лидери и политчески дейци, самоопределили се за десни.

Обективният подход обаче, изисква да се отбелязват не само отрицателните тенденции. Самият факт, че е постигнато съгласие по двата най-важни въпроса, касещи настоящите местни избори в морската столица– подкрепа на единна кандидатура за кмет на Варна, в лицето на генерал Димо Гяуров и разбирателство за единна листа за общински съветници, само по себе си говори достатъчно. Каквото и да се говори по темата, такова чудо във Варна не се е случвало от 1995г. Тогава за последен път десницата и центъра в морската столица се явиха единни на местни избори. Ако прибавим и безспорно успешните за СДС парламентарни избори от 1997 г., ще закръглим точно 10 години от най-близкия изборен успех.

Ясно е, че песимистите, по всяка вероятност, ще предрекат още доста години до следващия успех. Не е задължително, това са зложелатели. Просто много хора са разочаровани и сломени. Разколебана е искрената им вяра във възкръсването на десницата.

И все пак! Както казват китайците - и най-дългият път си има своята първа крачка. Ако тенденцията от тези местни избори се запази, има сериозна вероятност за следващия изборен успех във Варна да се чака много по-малко от 10 години.

Първата предпоставка за укрепване на тенденцията са новите лица в местните политически елити на десните партии.Т ук абсолютния лидер е варненската организация на СДС. Там почти не останаха хора в местното ръководство, които да са участвали в събитията, примерно от 1999 г. Както всички, ние знаем от личен опит - политиката е като всяко друго нещо – всичко е лично! Започва и свършва с чувствата. Просто не е задължително новите хора в СДС да мразят ДСБ или ССД или радикалите, или дори НДСВ, защото нищо лошо не са видяли от тях. Няма го споменът за конкретното огорчение, обида или вражда. Няма и повод за истинска, всеобватна и всепоглъщаща омраза. Няма ли омраза, има надежда за компромис. Винаги!

В ДСБ-Варна ситуацията е малко по-консервативна. Но и там новите лица вече не са малко. А старите започват да проумяват, че необходимата доза смирение съвсем не е излишен лукс или проява на слабост. За първи път в неофициални разговори започват да се чуват признания от рода на “И ние сгрешихме”.

Другите десни партии във Варна и НДСВ се оглавяват от хора, които винаги са били склонни да водят разговори и да постигат компромиси. И Николай Василев, и Светлан Златев, и Стоян Калоянов са хора, с които можеш да се разбереш и това изчерпва темата. Специално Калоянов често бива атакуван заради негови политически ходове в миналото. Интересното е, че точно тези, които водят най-злостна кампания срещу него, всъщност имат още по-черни точки в биографията си. Политиката, в края на краищата, е процес на отстояване на интереси. Колкото до онези, които размахват принципите като знаме - свободни места за монахини в манастирите вероятно има достатчно. Единственото притеснение в случая е, че съществува сериозна опасност, когато новите монахини се изповядват за първи път, свещеника да ... припадне от ужас. Както се казва “Бог да му е на помощ”!

Мнозина във Варна си мислят, че истинската причина за обединението вдясно е безизходицата и задаващата се опасност от изчезване. Други виждат намеса от София и спуснат план отгоре. Трети виждат просто апетит към властта в общината.

Каквато и да е причината, важна е тенденцията. Вероятно във всяка една от трите изборени причини има частица истина. И безизходицата е факт, и контролът върху местните структури от страна централните ръководства на политическите партии е нормален, и апетите към властта в община Варна са нормални за всяка една партия и коалиция. Да не би БСП-Варна да се сътезава за купата на съветската армия? Или там не застават в поза мирно когатото им се изтърси Станишев на крака?

Безспорно е, че дясната коалция във Варна бе създадена с цел да се спечелят нови позиции в местанта власт. Безспорно е, че в случая най-голямата екстра е евентуална победа на генерал Димо Гяуров в кметската надпревара. Но дори и да не бъде постигната тази цел. Или пък резултатите за общински съветници да са скромни?

Истински вжната цел е да се спаси тенденцията! Изборите ще минат и заминат. Самото съществуване на тази коалиция предпазва дясното и центъра от ...нови поводи за омраза. И това съвсем не е малко! Постепенно хората ще свикнат (или би трябвало да свикнат) с простичкия факт, че партньора отсреща също има интереси и че скоро не се очертава която и да е политическа сила от центъра и дясното политческо пространство да спечели каквито и да било избори самостоятелно. Ако след местните избори избраните на широката коалция в бъдещия общиснки съвет водят относително единна политика и се чувстват реално подкрепени от всичките си партньори, то това ще е едва втората стъпка от дългия път. Времето ще покаже дали тя ще бъде извървяна.

И дали ще има трета!
Или просто всичко ще свърши.

Някак си, се счита за неприлично прякото приложение на теорията на Чарлз Дарвин в човешките отношения. Мнозина приравняват социал-дарвинизма даже с фашизма.

Каквото и да говорим за Онзи горе мнението на хората най - вероятно е без значение.
Как беше? На финала не остават нито най-силните, нито най-умните. Остават най-приспособимите!

Ако е писано на десницата и на центъра да изчезнат в настоящия им вид...значи ще изчезнат. Като се замисли човек, в природата изчезването на различни видове също е... тенденция.
Както и появата на нови!
Антон Луков