Случващото се с Красимир Симов е емблематичен пример за последствията от сближаването с... БСП. Когато им беше удобно на варненските социалисти, Симов беше прекрасен. Любовта им беше дотолкова взаимна и неподлежаща на съмнение, че ако неповторимата Селин Дион беше си направила труда да намине тъдява, със сигурност световните музикални класации щяха да бъдат взривени от нов любовен хит, по-страстен и от саундтрака на филма “Титаник”.

Плод именно на тази гореща любов е фактът, че Красимир Симов стана председател на варненския общински съвет точно с гласовете на БСП и техните хора, контролирани от ясно изразени корпоративни и бизнес интереси. Именно общинските съветници от БСП формираха мнозинство и това същото мнозинство гласуваше безпроблемно скандалните решения. От своя страна варненският кмет Кирил Йорданов пък се прояви като дисциплиниран войник на левицата и нито един път не се разграничи от Красимир Симов и удобното червено мнозинство.

Днес БСП се отказа публично от Красимир Симов. Ако трябва да бъдем точни, най-близкото и точно сравнение е с използван презерватив. Използваха го и го изхвърлиха!

Сега Симов ще е лош, а те ще са добрите. Новият председател ще се разграничи от Симов. Нищо, че заедно гласуваха и формираха червено-корпоративното прокметско мнозинство.

Като се замисли човек, цялата работа навява на съвсем оптимистични изводи. Отровната целувка на БСП е довела мнозина партньори на левицата до далеч по-страшни неща от тези, които се случват на Красимир Симов. Преди 60 години цяла плеяда ОФ-лидери повярвали на БСП... увисна на въжето.
Наш Красьо поне ще се оттегли като богат човек.
От него се иска просто да си преговори Конфуции-“Когато погледнеш надолу и видиш, че се клатят 4 топки по-добре не мърдай! Вече е късно.”
Това е! Нищо лично!

Антон Луков

---

Порция оптимизъм