Споровете за ролята (или липсата на такава) на Бойко Борисов в проточилата се балканска сага “Сретен Йосич” засега се ограничават до вътрешнополитически бомби със закъснител, който трещят от двете страни на българо-сръбската граница.

Колкото и парадоксално да звучи, гигантското его на самия Борисов засега отклонява осколките от бомбите към сравнително по-поносими жертви. Към днешна дата спорът е вариация на тема “за” и “против” столичния кмет. Борисов и опонентите му са буквално във всички медии, новини и коментари - и общо взето все повече се налага изводът, че никой не може да избяга от миналото си. И … толкова!

Има, обаче, и далеч по-лош вариант.

Майната му на гигантското его на Борисов. И на миналото му (бандитско или полубандитско).

Има сериозна опасност да бъде обоснован, доказан и прилежно документиран много по-страшният извод, че нашите спец.-служби продължават да се забъркват в меко казано мръсни скандали. Спомняте ли си убийството на Георги Марков? Ами атентата срещу папа Йоан Павел II?

Да речем, че случилото се в Лондон и Рим е минало.

Скандалите в Белград обаче са в реално време! Днес!

Излиза, че българските спец.-служби не са мръднали на милиметър от времето, описано в репортажите на Клеър Стърлинг. Да не се окаже накрая, че на света не съществува такова разузнаване, което да е нанесло толкова щети на имиджа на България, колкото … българското.

Погледнато от този ъгъл, горещите въпроси далеч надскачат егото и миналото (бандитско или полубандитско) на Бойко Борисов. Тук вече говорим не за отделни лица а за дългогодишни практики, за правила на работа, за ефективен КОНТРОЛ над дейността на българските спец.-служби. Ще възприемат ли някога българските спец.-служби евро-атлантическите стандарти на работа и кога?

Крайно време е да се разбере, че НЕ е проблем фактът, че едно разузнаване работи с един бандит. Всъщност, твърде често точно това им е работата на спец.-службите - да работят сред бандити и с бандити. И американците са преговаряли с Лъки Лучано за превземането на Сицилия по време на Втората световна война. Лъки Лучано, обаче, никога не е бил кандидат за поста президент на Щатите. Още по-малко е бил шеф на ФБР или кмет на Вашингтон.

Когато в една държава има ясни правила и те се спазват от всички (включително от спец.-службите) всеки си знае мястото.

Най-големия бандит е просто… най-голям бандит, а не кмет, главен секретар на МВР, кандидат за премиер, президент или един Господ знае още какво.

Тоест, всяка жаба е добре подкована - няма нужда да гледа как подковават коня.

Антон Луков