Партийните централи откриха новия политически сезон с повишен реторичен градус. Наближаващата среща на НАТО в Прага през ноември, от която чакаме покана за членство в алианса, изкара политическите сили от лагерите им и ги принуди да открият стратегическите си рубежи.
Първата според социологическите сондажи партия - БСП, даде вече в прав текст заявка, че иска управлението на страната. Ала не сега и веднага. В доклада си пред пленума на Висшия съвет на 2 септември лидерът й Сергей Станишев заяви, че "формулата "стискаме зъби до Прага, а след това преобръщаме всичко с главата надолу", е нечестна и безотговорна". Станишев очаквал ремонт на кабинета наесен. И дори изцяло ново, второ правителство на Симеон, в което да влязат още хора на ДПС, а защо не и представители на десния център (явно Стефан Софиянски), каквито проучвателни мисии вървели в медиите. Червеният лидер остави, макар и много мъгляво, вратичка за влизане на червените във властта в рамките на този парламент. Малко вероятния резервен вариант той прикри с израза "широко взаимодействие", двойно подсигурен и с означаващата всичко уговорка - "ако това е в интерес на българските граждани и на държавата".
Колкото до "свързаните с левицата" Димитър Калчев, Костадин Паскалев и Меглена Плугчиева, които участват в царския кабинет, те сами трябвало да направят "принципния избор - между лоялността към премиера и ценностите на левицата". Т.е. Станишев не им каза нито "напуснете веднага", нито "нямаме нищо общо с вас", а само приближи момента, в който тримата ще трябва да действат по един от двата възможни начина.
При откриването на новата парламентарна сесия на 4 септември лидерката на СДС Надежда Михайлова обяви, че партията й ще поиска вот на недоверие, ако България не получи покана за НАТО на срещата в Прага. Новината тук обаче не е, че ще се иска вот на недоверие заради НАТО, а че чак до края на ноември
сините няма да искат никакви вотове на недоверие към това правителство. Т.е. те му гарантират, че поне още 2 месеца и половина няма да правят никакви опити да го свалят.
Фронтовата линия "Покана за НАТО" принуди управляващите да стегнат редиците си. Царят забрани личните мнения в партията си и предупреди, че ще има лов на саботьори. Лидерът на ДПС Ахмед Доган обяви след срещата си с премиера в понеделник, че няма да има никакви преструктурирания на кабинета до Прага. Не закъсняха и предупрежденията към опозицията отляво и отдясно. "Всяко заиграване с политическата стабилност в страната, породено от преследване на партийни или корпоративни цели, работи против националния интерес и всички парламентарно представени сили трябва ясно да осъзнаят своята отговорност пред българското общество", заяви от парламентарната трибуна онзи ден лидерът на групата на НДСВ Пламен Панайотов. Зам. шефът на депутатите на ДПС Лютви Местан го подкрепи: заради срещите в Прага и Копенхаген трябвало по нов начин да се дефинира отговорността както на опозицията, така и на управляващите.
Всъщност зад радикализираните позиции на политическите сили заради вододелното събитие "Срещата на върха на НАТО" не се крие никаква промяна в отдавна избраните от тях политически стратегии. Илюзията за радикален обрат се отнася най-вече за БСП заради двойнственото й положение - хем на власт, хем в опозиция.
В действителност сегашната позиция на червените е само крачка, макар този път по-голяма, от последователното поведение на БСП. Стратегията й още от началото на царското управление е на бавно, постепенно, едва забележимо отдалечаване от него. Лидерът на партията периодично размахваше пръст на управляващите. Най-силно го правеше на емоционални форуми пред собствения електорат - на митинга на 1 май и на Бузлуджа миналия месец.
Стратегията на БСП изисква радикализацията на развода да зависи от това кога и колко скоро ще се срине общественото доверие в НДСВ и кога и колко скоро червените ще извисят снага, за да поемат властта. Както сам призна Сергей Станишев в доклада си пред партията в понеделник, БСП била длъжна да сътрудничи на правителството и да развива в дух на конструктивност и взаимопомощ отношенията си с управляващата коалиция. Нищо, че тя е дясна. Но сега вече стратегията е достигнала до фазата "навечерие на революционна ситуация", казано на болшевишки език. "Политиката на управляващото дясно мнозинство не може, а и не иска решаването на ежедневните проблеми на хората. Това с нова сила поставя пред БСП и левицата въпроса за нашата отговорност да поемем управлението", заявява в доклада си Станишев. И, разбира се, не казва нито кога, нито как съпартийците му ще поемат управлението. Затова до следващата "болшевишка" крачка - поемането на "курса на въоръжена борба" за властта, може да има още много междинни стъпки и да изтече още много време. Но пътят пак е този и червените методично вървят по него. Нещо повече, те трасират отсега верижната му последователност и отвъд момента на завземането на властта. Червените не искат да останат заложници на високите обществени очаквания, наследени от сегашното управление, което не успява да ги удовлетвори. "Трябва да се научим да печелим малки етапни битки", учи младият соцлидер и маркира управленските приоритети на бъдещата червена власт.
Поведението на СДС след 17 юни миналата година е доминирано от желанието за легитимация на собствената опозиционна роля чрез противопоставяне не толкова на управляващата НДСВ, а на БСП. Сините не се трогват толкова от това, че жълтите, на които са опозиция, управляват еди как си (как ли?), а че чрез тях червените могат да се върнат на власт (кога ли?). За това свидетелства и признанието на Надежда Михайлова в интервю в "Сега" във вторник. "Дори простата политическа логика не предполага СДС да участва в този кабинет, защото така ще улесни БСП в опита й да се върне във властта", казва партийната лидерка. Така вече повече от година СДС живее с или по-точно заради заплахата червените отново да управляват страната. И сякаш ако БСП наистина вземе властта, СДС най-после ще може да заживее като истинска опозиция. Но дотогава рейтингът все пада и пада - вече далеч под катастрофалните изборни резултати.
Михайлова няма адекватно обяснение защо СДС продължава да губи доверие. То било крехко цвете, печелело се, когато докажеш, че знаеш какъв е проблемът, или когато докажеш, че можеш да го решиш, СДС бил започнал диалога с обществото и щял да предложи своята алтернатива.
Всъщност СДС е изпаднал в неразрешимо диалектическо затруднение тъкмо по отношение на алтернативата си. Сините се явиха на изборите под лозунга "Воля да продължим". Т.е. тяхната управленска алтернатива днес е продължение на пътя, който следваха през 4-те си години на власт. Гражданите обаче не пожелаха продължението на този път и затова е трудно, поне все още, същата алтернатива отново да се поставя на дневен ред.
Следващото затруднение за сините обаче е, че НДСВ в общи линии продължава политиката на СДС. Така СДС днес не може да предложи собствения си дневен ред - хем защото той няма как да не е като вчерашния, хем защото няма да е различен от днешния.
Спасението е в един хитър и далновиден ход, който според запознати е харизал на Надежда Михайлова изпадналият в дълго мълчание бивш син лидер Иван Костов. Това е дебатът за промени в конституцията. Той може да донесе две ползи. Първо, така може да бъде укротена и канализирана кризата на доверието в институциите, за която днес на висок глас признават и Михайлова, и Станишев. Второ, чрез него СДС може да осмисли политическото си присъствие, лишено от възможността за собствен дневен ред и подчинено на безплодното очакване от реставрация на комунизма.


Продължава

тук.