Пътят на НДСВ като управляваща партия също е ясен. Тя ще затяга редиците, ще преследва саботьори, ще мобилизира управленски и законодателни сили, за да задържи властта или поне да забави загубата й. Следвайки управленския маниер на Симеон можем да очакваме, че преди всякакви рокади, той просто ще разшири кабинета си, както прави на два пъти досега, назначавайки Милко Ковачев за министър на енергетиката и Меглена Кунева за министър по европейските въпроси. Сега вероятно и Лучано най-сетне ще седне в министерско кресло. Възможно е и кабинетът да сдобие с още един вицепремиер от средите на ДПС или на десния център, както очаква Сергей Станишев. Простото разширяване на правителствения състав хем се явява отдушник на очакванията за промени, хем избягва неизбежните сътресения при замяната на едни министри с други. Разбира се, следващият етап са такива именно рокади. Но той поне може да бъде отложен с малка порция "освежаване без замяна".

Стратегията на ДПС е асиметрична на тази на БСП - то ще се отдалечава от НДСВ, но не за да дойде, а за да остане на власт. И пак като червените - не сега и веднага.

Хората на Доган стават все по-значими за царското управление. На първо време те ще продължават да дават знаци на вярност към коалиционния партньор - подобно на обяснението на Доган, че не е толкова работоспособен за провалената във вторник среща между ДПС и БСП. Тя не се състоя заради предпочитанията на хората на Доган да продължат да си говорят с царските политици. На което БСП не се сърди - нали гледа на движението като на "ключов партньор", по думите на Станишев. Стоплянето между двете партии е, както се казва, в кърпа вързано.

Заявките на партийните централи за новия политически сезон силно ще зависят от една осъзната от всички тях опасност. "Издълбана е пропаст между политиците и народа, която може да се превърне във фронт на необявена гражданска война и в края на зимата всички ние тук да бъдем пометени от народното недоволство", предупреди при откриването на новата парламентарна сесия Сергей Станишев. "Кризата на политическата ни система е достигнала точката, в която не е важно какво казваме, защото отдавна сме загубили правото да бъдем чути", постави сходна диагноза и Надежда Михайлова. Интересно ще бъде дали заплахата партиите вкупом да бъдат пометени ще доведе до преформулиране на отделните им стратегии и ще ги подтикне към общи действия. И дали изобщо ще имат време за това.

ВЕСЕЛИН СТОЙНЕВ
В-к “Сега”, 6 септември 2002 г.