Хиляди години, милиони хора сънуват, че пропадат в тъмна пропаст и се събуждат с крясък.
Отварят блуждаещи очи и … вратата към отвъдното се затваря.
Понякога обаче вратата се … отваря!
И тогава се материализират кошмарите.
Така се появил най-стария бизнес на света.
Бизнеса с всички страхове.
Пари срещу илюзии.
И така векове наред.
Докато един ден търговията с индулгенции се превърнала в политика.

Само че кошмарите вместо да намалеят станали ... по-редовни.
На всеки четири години.
Местни избори 2003 година.
Чисто хронологически, местните избори винаги са били онази граница, в която избирателя чрез вота си дава първата сериозна оценка на управляващите.
Самата оценка е вратата, от която могат да се материализират такива кошмари, че средата на царския мандат, току виж, се превърнала в пропаст, от която някой ще се събудят с крясък.

Може и да стане обратното.
Всичко е възможно.
В България специално, всички страхове са бизнес, просто защото всичко е възможно.
Само преди няколко месеца Петър Стоянов бе най-сигурният победител в най-лесните за печелене президентски избори на света.
Само след година и половина варненският кмет Кирил Йорданов ще трябва да доказва … същото!?!

Битката за кметския пост във Варна ще бъде интересна до толкова, до колкото голяма част от неизвестните се свързват с настоящият варненски кмет. Извън всякакво съмнение е, че неговата кандидатура е сериозна. Кирил, обаче, иска или не иска, ще трябва да търси съюзници - най-малкото, защото вариантът “Всички срещу Кирил Йорданов” е доста вероятен. Ужасното в случая е, че докато един кмет кметува, разграничаването от партийните централи не е никак трудно. Кандидат кметът е в съвсем друга позиция. Тук вече не става дума за работа, а за сделка. На Кирил Йорданов би трябвало да му е ясно, че има сделки, които не може да откаже.

Ако ли не - ще се случи … случка!?! Същата случка, която се случи с най-сигурния победител, в най-лесните за спечелване президентски избори на света.
Не случайно Кирил Йорданов се срещна със Станишев. Не е случайно и това, че Станишев обикаляше партизанските поляни буквално часове преди срещата си с варненския кмет.
Пардон - с “независимия” варненски кмет.
Независимостта, обаче, е стока като всяка друга, искаш ли да я получиш - плащаш.
Платиш ли … късче свобода отива по дяволите.
По въпроса за “независимостта” на Кирил Йорданов - толкова.

Останалите кандидати за кмет на Варна са два вида.
Едните са в графата “И всички останали” и обикновено са дежурните психопати, готови да се кандидатират за всякакви постове и постчета по всяко време.
Те нито са опасни, нито могат да объркат работата на някого.
Вторият вид, обаче, е меко казано опасен.
Професионалисти, които могат, знаят как, кога и къде да ударят.
Най-кратката характеристика за тях е рискови играчи - политическите централи са им надянали хомота и мърдане няма. Въпреки това, тези рискови играчи ... мърдат. Или поне се опитват. От години ходят по бръснача и единственият шанс да слязат от острието е ... да спечелят изборите. И в СДС, и в НДСВ, и в БСП (ако Кирил Йорданов реши, че вече не му се кметува, може и да пробва истинска независимост от БСП) - такива дал господ. Мнозина оцениха, като прибързани изявленията на Янко Станев, че ще се бори за победа на местните избори, но самият Станев сигурно е наясно, че ако не победи последиците за него ще са най-малкото неприятни.

От НДСВ все още не са обявили официална позиция, но техният кандидат едва ли ще е по-спокоен за собственото си политическо бъдеще от Янко Станев.
Ужасното в случая е, че старите кошмари се завръщат със същата смразяваща сила. Ако на местните избори през 1999г. битката бе на живот и смърт, защото един мачкаше всички останали, сега един куп политически централи се готвят да размажат собствените си кандидати. Това последното - между другото - важи и за “независимия” Кирил Йорданов.
За него дори важи в най-голяма степен.

За каква победа говорим е подробност – кмет, общински съвет или и двете?
За каква загуба иде реч – всичко или нищо?
Възможна ли е частична загуба с някой остатъци от екстри?
Възможен ли е изобщо компромис?
За съжаление, отговорът на този въпрос, никога не е бил само един. Просто в партийните централи принципите никога не са били на особена почит – там силно любят и силно мразят. Средно положение, уви, няма.
Така или иначе в битката за кметския стол, кандидатите са краен брой предвидими личности.
Интригата е не кой, а как и на каква цена.
С други думи казано - не е важен приносителя, а ... индулгенцията!?!

За общинския съвет, обаче, нищо не е ясно.
А не ясно, просто защото на прекалено много хора им стана ясно с какъв ресурс би могъл да разполага съвета.
Има, обаче, една подробност.
По тези географски ширини институциите са силни само, ако ги представляват силни и можещи личности.
Няма я традицията, която гарантира постоянството на приоритетите, няма ги и правилата които да пазят институцията от самата нея.
Поради тази причина отговорността на партийните централи за списването на листите е особено голяма.
Съветници - тип Севастиянов - са достатъчно условие за бъдещи неприятности.
Такива, обаче, ще има.
Въпроса е колко.

Ако цялото дясно политическо пространство, съумее да обедини усилията си, хора като Севастиянов ще са малцинство в листите на НДСВ, ССД, БДС-радикали и дори СДС.
Ако ли не - цялото дясно политическо пространство ще бъде в ...опозиция.
Между другото, вече се носят слухове за нови, при това абсолютно нестандартни идеи, около писането на листи за общински съветници, така че изненадите тепърва предстоят.

Ами ако имаме не само независими кандидати за общински съветници, а ... независима листа от кандидати за общински съветници?
Ще поживеем - ще видим.
Силни и можещи личности с биография, трудно се намират и още по-трудно се обединяват, но за сметка на това, с такава листа избори лесно се печелят.
Нали това е целта?
Спечелването на изборите е единственият познат начин за опитомяване на големия страх.
Победата е единственият ключ за онази врата, зад която се крият чудовищата.
Ако ключът е в теб, вратата ще си остане заключена.
Ако ли не ... ?

Антон Луков