Всички във Варна очакват политически сезон, изпълнен с напрежение. Предстоящите парламентарни избори и изборите за европарламент вече се спрягат като задължителна първопрична или стандартно обяснение за повечето действия на цялата местна партийна върхушка. По традиция, най-стриктно се следят ходовете на основните властови центрове в морската столица - Областния управител, Кмета и Председателя на общинския съвет. Счита се (и не без онование), че те ще изиграят много важна роля на изборите, въпреки че, формално погледнато, ще избираме депутати и евродепутати, а не представители на местната власт. Интересното в случая е, че този път зависимостите се обръщат. По принцип, в последните 10 години няма мнозинство в Общинския съвет на Варна, което да не е доминирано от управляващата в национален мащаб политическа сила или коалиция. В обратен ред, нещата приемат следния вид – вероятно най-много депутати ще вкара онази политическа сила, която има най-солиден ресурс в местната власт. Като че ли, всичко останало е следствие от тази аксиома. И финасовите средства, и партийната дисциплина, и медийната поддръжка.

Имайки предвид всичко това, не е трудно да се предположи, че като основно бойно поле се очертава общинския съвет. От гледна точка на ГЕРБ, например, превземането на абордаж на поне един от властовите центрове във Варна е жизнено необходимо. Всички знаят, че върхушката на тази партия е овладяна от бивши милиционери, но малцина обръщат внимание на членската маса на ГЕРБ. Безпристрастния анализ показва, че поне 50 процента от местните гербери са, всъщност, бивши симпатизанти на БСП. Останлите 50 процента се поделят между бивши симпатизанти на класическата десница и хора, които за първи път се ангажират с политика. Това, което обедиянва тази доста разнордна маса, са изключително силните властови амбиции. Не бъдат ли задоволени тези стремежи, цялата партийна конструкция на ГЕРБ ще рухне под напора на вътрешните напрежения. Единственият начин герберите да се доберат до заветното раздаване на постове е чрез овладаване на някоя от трите позиции – областен управител, кмет или председател на общински съвет. Тук можем да отворим една скоба и да напомним, че всъщност поради не особено комптентното местно ръковдство на ГЕРБ във Варна, бе изпуснта четвъртата възможност, а именно - районните кметства. Това, обаче си е техен проблем.

По-важно е друго. От съществуващите три възможности, две се считат буквално за невъзможни. Областният управител - Христо Контров, няма как да бъде сменен без намеса на централно ниво, а Кмета на Варна - Кирил Йорданов, се счита за достатчъно силен да отрази атаки от вскякакъв вид. Остава третата възможност - постът на Председателя на варненския общински съвет. Затова не е трудно да се птредвиди, че ченгетата, които оглавяват ГЕРБ във Варна, се подготвят да дадат битка в общинския съвет. Тук не става дума за някаква фикс-идея на варненския председател на герберите Павел Димитров – той няма друг изход. Отдолу го притискат амбициозни местни гаулайтери, а от горе го смазват изискванията за добро представяне на парламентарните избори. Под добро представяне по Бойко-Борисовски стандарт се разбира минимум 6 или 7 депутати. На всичкото отгоре, има още една интрига. Листата на ГЕРБ-Варна с кандидати за депутати може да включва настоящи общински съветници. Весело става обаче ,когато бъдещите депутати освободят местата в общинския съвет и се наложи да влязат новите съветници. Част от новите вече не са в ГЕРБ. Изгони ги Павел Димитров. Димитров обаче, няма начин да предотврати влизането им във варненския общински съвет – просто никой от сегашните не трябва да го напуска, въпреки напиращите депутатски мераци. Тук вариантите са два – или изцяло нова депутатска листа от хора извън настощия милицонерско-съветнически кръг, представляващ лицето на ГЕРБ-Варна или ... сплашване на дисидентите. Познавайки обаче характера на поне единият дисидент в ГЕРБ-Варна, съществуват сериозни притеснения, че някой милиционер ще се срещне челно с товарния влак. Това ще е най-лошият път, по който могже да тръгне Павел Димитров, но, в края на краищата, изборът си е изцяло негов.

Имайки предвид лабиринта пред варненските гербери, няма как да не отчетем, че поне на пръв поглед БСП-Варна е в привилгирована позиция. Има подкрепата не само на централната власт, но и на кмета Кирил Йорданов. В червената партия и да има напрежение, то не е продиктувано от властови дефицит. По-скоро иде реч за дежурните вътрешни интриги, които за тяхната партия се оказват преодолими. Там, дори и да се мразят от сърце, обикновено мъдростта надделява и в повечето случаи това, което става известно на широката публика, е плод на не особено оригинални и напълно безопасни (за вътрешния партиен мир) спекулации. С голяма доза сигурност може да се предвиди , че поне в близко бъдеще едва ли ще има някакви резки промени в конфигурацията на варненския общшиснки съвет. За БСП-Варна, обаче сезонът едва ли ще е толкова безоблачен, колкото им се иска. Варна е прекалено важен град за да бъдат оставени съдбините на ГЕРБ в ръцете на политически дилетант от рода на Павел Димитров. Говори се, че повечето депутатски листи ще бъдат оглавени от своите национални партийни лидери. Появата на Бойко Борисов във варнеската листа на ГЕРБ ще промени коренно картината. Може да се получи интересна битка. Особено пък ако Кирил Йорданов се намеси активно в кампанията на БСП.

Общо взето, сблъсъкът БСП- ГЕРБ ще е най-интерсната част от настощия политически сезон във Варна.Всички останали нямат много варианти за маневриране. Класическата десница, в лицето на СДС и ДСБ, си има предостатчно собствени проблеми. Там каузата е друга. Оцеляването и закрепването на синята идея ще затрудни бъдещото навлизане на, меко казано, съмнителни бизнессубекти в местната политика. И обратнтото! С изчезването на СДС и ДСБ ( не влязат ли в парламента, това e почти сигурно) ще бъде трасиран пътя към политическата кариера на все нови и нови, все по-лакоми и алчлни Остап – Бендеровци.

Колкото и странно да звучи, доста заплетен може да се окаже възелът около ДПС-Варна. Ако на централно ниво ДПС сключи предизборна коалиция с НДСВ (за сега това е само хипотеза), тогава със сигурност ще наблюдаваме интересни моменти. Царят може и да е само един, но в НДСВ, специално във Варна, има много кандидати за местни феодали. Ако приемем, че личността на евродепутатът Биляна Раева е добре приета в морската столица , то около депутатските еквилибристики в жълата партия може да се напише цял роман. Едно е сигурно – повярват ли си в НДСВ-Варна, че са много полезни или незаменими, ще си останат само с вярата.

Атака!?! От тези всичко може да се очаква. Под “всичко” да се има предвид наистина всичко. Как да анализираш действията на политическа лидерка, която в състояние на амок ухапа до кръв охранител, позволил си да й направи невинна забележка, касаеща разходка на кучета. Ами тези утре може да прегризят нечие гърло или да си въобразят, че са осмо поколение преродени жертви на световната конспирация. Как беше ? И така от чакра в чакра и от чакра в чакра...

Като се замисли човек и този политически сезон всички го определят като “решаващ”, “”изключително важаен” , “извънредно опасен” и т.н., и т.н. За някой може да е точно така. За мнозинството българи обаче по-важен е наближаващия сезон зима, а в грижата за топлото и насъщния не оставя време нито за интриги, нито за политика. Всеки с проблемите си.
Антон Луков