На пръв поглед шумотевицата около т. нар. гей-парад в София е доста интересна,
обаче е безсмислена.
Българинът не се чувства виновен за каквото и да било – нито го смущават гей-терзанията на тема равноправие, още по-малко мачистките изблици на Боян Расате.
В по-голямата част от своята история българският народ е страдал. Страдало е мнозинството, потискано от някакво малцинство - 200 години това потисническо малцинство е било чуждоезично, плюс още 500 години едновременно чуждоезично и с чужда вяра.

Такива са фактите от нашата история и никой на този свят не може да ги промени. Звучи опростенчески, но в България освен медиите никой друг няма да се развълнува ако бандата на Расате натупа гейовете, или ако полицията натупа бандата на Расте заради гейовете. Нашенецът не съчувства на жертвите, пък и няма защо. Той самият е жертва. Собствената ни историческа съдба е дежурното оправдание и за безразличието и за непукизма ни.

В Западна Европа и Щатите ситуацията е доста по- различна.САЩ, Англия, Франция, Австрия, Германия, Белгия, Португалия, Испания са били империи(някой от тях все още са империи). Не случайно днес им вменяват вина за какво ли не – вина за робството, за расизма, за ограбването на ресурсите на колониите, за експлоатацията на бедните и т.н. Точно заради тези обвинения всеки натиск от страна на дадено малцинство се разглежда едва ли не като глобален проблем, подхожда се много внимателно и се търси приемливо за всички решение.
Разбира се, това не означава, че на Запад няма проблеми с малцинствата.

Само че българските гейове( вероятно и всички останали гейове по света) са едно много особено малцинство - те са малко като пауните. При всеки удобен случай разперват шарена опашка и се любуват на впечатлението, което правят. В страни като България гейовете ги дразни не някакво измислено неравноправие, а… безразличието. Също като някои политици те се хранят от общественото внимание и задоволяват комплексите си, дразнейки цялото общество. Тук никой обаче не им се връзва на номерата, още по-малко пък някой ще седне да се любува на демонстрациите им на разкрепостеност. Прекалено заети сме с изхранването на семействата си, за да се развличаме с глупости. От тази гледна точка агресията на Расате направи неоценима услуга на българските гейове.

Пък и те на него. Срещу кого иначе щеше да се перчи нашенският фюрер?
Общо взето, всеки от участниците получи своите 5 минути слава от тази история?
За съжаление всички, ние! Останалите! Налага се да вършим прозаични неща от рода на ходене на работа, не по пет минути а по 8 или 10 или един господ знае колко часа всеки ден.
Антон Луков