Във Варна съществуват две сини зони, одобрени с подписа на Кирил Йорданов. Едната загуби благоволението на Бойко Борисов, а другата не!
Покрай тази странна ситуация възникват редица „дребни“ въпроси.
Кога Кирил Йорданов разбра, че варненци са подложени на ударите на кризата - преди да положи подписа си или след това?
И ако кризата тежи на едни варненци, дали пък не тежи и на други?
Понеже и двете сини зони са одобрени с подписа на Кирил Йорданов, но само едната загуби благоволението на Бойко Борисов.

Всъщност, свидетели сме на класическа ситуация, доказваща за пореден път извод стар колкото света – интригите са метод за оцеляване, но не и за решение на проблемите.
Защото големият проблем на Варна и варненци не е синята зона, а организацията на движението в централната (и не само централната) градска част.
Местата за паркиране от години не стигат. Вече има булеварди, на които пешеходците чакат повече от пет минути за да пресекат.
Да не говорим, че въздухът става все по-мръсен, а шумът все повече и т.н., и т.н.

Колкото до синята зона, тя сама по себе си не е нищо друго, освен някакво частично решение.
Дали то е добро или лошо вече няма почти никакво значение.
Нещо повече - и логика няма!
Защото, ако бъде оформено експертно мнение в полза на синята зона, тогава би трябвало да работят и двете такива. И обратното – ако надделее експертното мнение против синята зона, тогава трябва да бъдат спрени и двете.
И защо, по дяволите, изобщо трябва да има две сини зони?
Очевидно, че за случващото се във Варна експертното мнение и логиката са подробност.
А интригите, които се развихриха около сините зони в града, нямат нищо общо с професионалния и умствен потенциал на когото и да било.
Просто Кирил Йорданов използва ситуацията за да си измие ръцете. И да набута неудобните в неудобна позиция.

Тоест, от към политическо оцеляване работата е свършена. Интригите както винаги се оказаха чудесно средство, оправдано от целта.
Остана да видим какви идеи, мерки и решения ще предложи известният с чутовната си управленска потентност варненски кмет, за да бъде решен истинският проблем – а именно организацията на движението в централната (и не само централната) градска част.

Все някога нещо ще трябва да се направи!
Иначе не е далече денят, в който смогът ще задуши Варна, много по-успешно от икономическата криза.
Антон Луков