Както всеки друг скандал, така и “архонтският”, обсебил медиите за три дни, ще отзвучава още седмица – също както грипът, не отминал и старозагорския владика Галактион. Рим помни много скандални истории, някои – далеч по-скандални от тази, разиграла се в църквата “Санта Мария Маджоре”. Ватиканът също. Със скандали изобилства и историята на БПЦ, особено най-новата й.

Днес нашата църква е в по-окаяно състояние от всякога, а Синодът й - раздиран от вътрешни противоречия и борби за това кой да наследи патриаршеския престол. А зад достолепните фигури на част от нейните архиереи прозира сянката на бившата тоталитарна държава и на нейните репресивни служби, успели за няколко десетилетия след 9 септември 1944 г. да сломят съпротивата на свещеничество и мирянство и да овладеят църквата изцяло.

Някой ще каже, че не е работа на миряните да съдят владиците. Да, така е - според християнската догматика Един е, който има право да ни съди и ще ни въздаде – всекиму, според делата. Обаче миряните не само имат правото, а са и длъжни да работят за прочистването и пречистването на църквата от зловещата и зловонна зависимост. Веднъж в името на стотиците свещеници, загинали мъченически или малтретирани в комунистическите лагери заради вярата си. Втори път заради бъдещето на православието и на християнството изобщо.

Опитите църквата сама да се реформира завършиха с неуспех. Бунтът на Инокентий и свещениците около него, отцепили се от Св. Синод, бе смазан с помощта на държавата, а кабинетът “Сакскобургготски” остана в историята с безпрецедентното и силово превземане на храмове и погром над свещеници. Старозагорският митрополит Галактион в своето писмо до Св. Синод по повод разразилия се в обществото и медиите архонтски скандал говори, че борбата за независимост на БПЦ не е завършила. Очевидно, твърди владиката.

Тук е мястото да се каже, че няма и не може да бъде постигната истинската независимост на православната ни църква, преди тя да бъде прочистена от слугите на Антихриста. По примера на Христос, който пропъди с камшик търговците от храма, а фарисеите нарече чеда на дявола (“Домът ми ще се нарече молитвен дом, а вие го направихте разбойнически вертеп”). Това дело свещениците от православната ни църква не могат да извършат сами без помощта на миряните и медиите. Активни в това дело, разбира се, могат да бъдат единствено дясномислещите хора в България. Защото християнството е базисната основа на консервативния идеал, залегнал във философията на всички съвременни десни партии.

Кой мислите страда от скандалите и разкола в православната ни църква? Левите? Та те, нищо, че първи след 10 ноември побързаха да влязат в храма, продължават да са атеисти. Първият старозагорски митрополит Методий Кусев преди повече от 100 години в едно от своите слова към миряните подчертава духовната недъгавост на атеизма, който подкопава консервативните устои на обществото, градени столетия върху християнските добродетели. Атеизмът на социалистите, проповядва Величкият епископ, развращава и помрачава разума в заблужденията на материализма и предлага на младите един безнравствен идеал. Затова “от деятелността на атеисти учители трябва да се чака приготовлението на едно потомство, а) - от хора демагози, шарлатани, развратители, разорители, егоисти, тирани – от категорията на способните ученици и б) от подли, низки, пияни сопаджии, шайкаджии, слепи оръдия, безхарактерни твари, готови на послушание да извършат всяка мерзост, всяко нечестие – от категорията на неспособните ученици. Значи създават се самите тирани, и самите елементи, необходими за тяхното виреене”.

Уви, повече от 17 години обществото ни не доживя да види пример, подобен на този, който даде архиепископът на Варшава Станислав Велгус, подал оставка заради скандала, избухнал след разкритията, че е бил агент на комунистическите служби в Полша. Онази католическа Полша, която болшевишката репресивна машина не успя да смаже през всичките години на режима там.

Отварянето на досиетата ще осветли тъмните кътчета на най-новата история на БПЦ. Или поне би трябвало, ако и този път не бъдем излъгани в очакванията си. Както неведнъж досега.

Вторият акт на реформиране на църквата – пречистването минава през служенето. Дойде времето православната църква и нейните свещеници да дадат пример, че служенето на Бога минава през служенето на човека. Църквата, начело със своите архиереи трябва да покаже на обществото и на децата ни, че деятелност, вдъхновена от безбожни идеи, не може да има възвишени цели.

Заета с вътрешни борби, интриги, продажба на имоти и крамоли, православната ни църква забрави старите, болните, немощните, гладните и бездомните, онези, които най-често и най-много се уповават на Бога. Къде са трапезариите и приютите на нашата църква, практика в католическия свят? Или болниците за бедни, издържани с църковните приходи?

Време е за прочистване и пречистване на църквата. Другите пътища отварят врати за сектите и другите деноминации.


Венелина Попова

vsekiden.com