Продължение...

---

Президентът предлага корупция

Вторият повод е свързан с изказването на президента, направено на конференция на КНСБ. В него той поиска синдикатите да участват в разпределянето на европейските фондове. Като оставим на настрана „похотливия подход” на мнозинството български политици към фондовете за развитие, отпускани от ЕС, трябва да кажем, че подобно предложение отправено от президента го поставя в две ситуации – или на изключителен демагог или на неграмотен политик.

Аз не съм склонен да приема, че българския президент е институционално „неграмотен”. Трябва да кажа обаче, че синдикатите са сигурно последните, които трябва да имат достъп до каквито и да било финансови средства предназначени за инвестиции в българската икономика. Защо?

Отговорът е прост. Средствата на ЕС се дават за сериозни държавни проекти или за бизнеса, при много ясни ангажименти за какво да бъдат използвани. Синдикатите не са икономически субект. По закон те имат социални функции да защитават правата на хората на труда и да търсят възможности за развитие на социалните въпроси и за усъвършенстване на трудовото законодателство. Синдикатите в известен смисъл са консервативна социална институция, която пази работни места, страхува се от глобализацията и се опитва да контролира политиката на човешки ресурси, която бизнеса провежда.

Какво тогава е накарало г-н Първанов да си мисли, че синдикатите имат място в процеса на разпределяне на средствата на ЕС за развитие на страната ни?

Намесата на синдикати в тази сфера, ако г-н Първанов наистина разглежда сериозно такава възможност, отваря вратата към задкулисно договаряне и създаване на корупционни практики и схеми за източване на милиарди левове.

Синдикатите нямат функции по усвояване на финансови средства, фондове и въобще по разпределяне на националното богатство. Те трябва да защитават правата на работещите и да гарантират, че интересите на бизнеса няма да се реализират за сметка на интересите на гражданите.

Президентът поздравява терористични държави

Ако все пак сервилното отношение пред синдикатите и социалния популизъм на президента Първанов са обясними с предстоящите избори, то необяснимо е желанието на Георги Първанов да поздравява лидери на доскоро класифицирани, като поддържащи тероризма държави, каквато е Либия.

Либия вече цели 8 години играе роля във вътрешната политика на България, като държи в затвора български медицински работници. Освен, че е уверено в невинността им, нашето общество знае също, че Либия е тоталитарна държава, в която отсъстват стандарти в спазването на човешките права.

Затова е крайно скандално президентът на демократична държава, като България, член на НАТО, да поднася сервилни хвалебствия към диктаторски режим, който държи в затвора български граждани. Такова отношение нито е достойно, нито спомага за това българските медицински сестри да бъдат оправдани и пуснати на свобода. Точно обратно, действията на г-н Първанов дават сигнал на Кадафи, че България ще приеме всеки изход от процеса и дава увереност на Либия, че може да използва трагедията със заразените със спин деца за политически цели.

Унизително е за България нейният държавен глава да се държи спрямо Либия като лидер на „братска страна”. Този подход вероятно е бил съвсем разбираем и оправдан за лидерите на БКП през 80-те години на миналия век, но не и за президент на демократична България.

Време е да си вървите, г-н Първанов. Ако не знаете как да защитите интересите на българските граждани или поне да се държите достойно, като лидер на демократична страна.
Димитър Аврамов Bulgarian Post.