Забременях от толкова приказки за раждаемостта. Като нищо да не съм сама. То не бяха орални стимулации, оплодителни идеи в помощ на размножението на българите - как пропуснаха показното се чудя. Лесно е да се усетиш едноклетъчно с такова дистанцирано говорене за нещо лично. Раждаемостта заприлича на деленето на чехълчета или зелени еуглени. Сума народ, с политиците начело, се изредиха на демографската криза. Социално-политическият ексхибиционизъм не спира да си вре носа в екзистенциалните теми. Говоренето за демографския срив заприлича на секстормоз, с цел продължение на рода. Остава и да ни заведат на отчет “разплод”. Късмет, че не се забременява по въздушно-капков път, щото такава пандемия щяха да ни организират, че птичият грип да изглежда като сенна хрема. Скоро очаквам данък раждане за нераждали жени, или поне някакви санкции. Всъщност добре, че бременността не се поддържа словесно и тия, дето забременяхме от многото приказки, вече пометнахме, щом темата отшумя, тъй както бебе след аборт.

Подобно на редовен цикъл, демографското притеснение не закъснява да се случи всяка година – някой път по два пъти. Към края на 2004 американската неправителствена Служба за демографски справки прогнозира цифрата 5 млн. за българите през 2050. Това число в началото на 2006 така ни изненада , сякаш сме ни мъж, ни Азис видели девственици. Ако не изглеждаше толкова трагична прогнозата за бг-отсъствие в прогресия, щеше да е смешно Нещо много гнусно има в това да слушаш някой как планира да се ражда повече. Такава безличност граничи с абсурда – винаги ражда някой конкретен, така е и със смъртта. Не че раждаемостта, в някакъв смисъл не зависи от бедността, сигурността и всички добри условия за живот, но, ако беше следствие само от това, нямаше днес да е 2006. (За справка – същата агенция в това изследване от преди две години прогнозира, че най-голям ще бъде прирастът в Нигер. Само не започвайте пак рефрена с ромите.)

За което не може да се говори, трябва да се мълчи, по-морално е някак в случая. Перверзно е, че политиците я използват тая тема, за да се правят на мъже. Раждането и смъртта са работи дълбоко лични, всеки брътвеж ги осквернява. Според статистиците основната причина за намаляването на българите е по-големият брой умирания, отколкото раждания. Логично, да му се не види. У нас, май, най-сладко се умира. Даже от чужбина ни предпочитат. От типа абсурден хумор е как един млад човек направи черно шоу със смъртта си. Умирането online е вече запазена марка за американеца Мичъл, бог да го прости. Той избра сайт, поддържан от българи, за да си спретне лебедовата песен. Смъртта отдавна не е занимание самотно, ама такъв сеир е за сефте. В неловката случка не може да се каже кой на кого се подигра - момчето на смъртта, медиите със момчето, може пък от сайта да са си спретнали грандиозен траурен PR. Много варианти има и да избираме за поука от случката: a) американците също се самоубиват, но знаят къде ще са първа новина, b) българите предпочитат да са online с актове на възпроизводство, па макар и псевдо , c) за всяко начало има първи път.

Тъй или иначе цикълът “демографска криза” пак ще дойде - президентски избори идат, затова е нужно да се вземат крути мерки. Помислете не е ли по-добре, вместо само да правят дъра-бъра на чужди задници, да предприемат едно законче в парламента, щом толкова ги е еня – депутат с по-малко от поне три деца да няма право да стъпва в длъжност. Уважителни причини да не се приемат, нали имат всички условия да го правят – власт, пари, жени (мъже). Защо ли веднага се сещам за един, който по този закон нямаше да стане премиер. Нетактично, нали? Невъзпитано е да ти се бъркат в живота - ей така “обективиращо”. Защото, като се говори за раждане и смърт, статистиката остава за статистиците, останалото винаги е лично.
Антония Янакиева
vsekiden.com