Продължение...

---

Подобни данни звучат тревожно. Обяснението за тях би трябвало да се търси предимно в две посоки. Първо – престъпността и корупцията са сред най-належащите за разрешаване проблеми на страната (след ниските доходи и високата безработица) според голяма част от хората. Второ – правосъдието в страната не се ползва с доверие и подобни нагласи рефлектират върху общата представа, че има проблеми не само във функционирането на правораздавателната система, но и в липсата на достатъчно заложена строгост в самите закони.

Макар че половината от българите над 18 години да са против намеса на военните в цивилния живот, желанието за “твърда ръка” прозира както зад по-горе цитираните данни, така и зад факта, че всеки четвърти от пълнолетните българи споделя мнението, че само военните са тези, които наистина могат да въведат ред в страната.

Мнението на избирателите е, че не съществува непосредствена перспектива за провеждане на парламентарни избори. Това прави изразените от тях нагласи много относителни. Все пак, резултатите очертават изразени тенденции, които явно ще имат съществено значение при развитието на събитията на българската политическа сцена в бъдеще. Каква е фактическата картина? Малко повече от 60% от хората заявяват, че ще вземат участие в избори, ако те се проведат сега. Според декларираните предпочитания най-голям брой гласове би получила коалицията на БСП (20,4% от всички гласоподаватели). Следваща по величина би била подкрепата за НДСВ (16,3%). Коалицията на СДС е на трето място с 11,4%. Резултатът на ДПС би бил в рамките на обичайните параметри – 4.6%.

От извънпарламентарните формации шансове за преминаване на 4-процентната бариера би имал ССД, тъй като регистрираните 1,8% от всички избиратели биха представлявали 3,4% от гласуващите. Освен това, подкрепящите ССД, както и БСП и СДС, са най-твърди в намеренията си да гласуват. Това означава, че при по-ниска избирателна активност относителното тегло на посочените три партии ще нарастне.

Какви са всъщност промените, настъпили през последните 6 месеца? Очевидно става преразпределение на част от наследството на Царското движение. Подкрепата за НДСВ се свива в естествените си рамки, без обаче отсега да можем да определим техните минимални граници. След ефекта от тежката зима сега наблюдаваме известно стабилизиране на подкрепата за управляващите. Поне засега гласоподавателите не виждат изразена алтернатива на тяхното управление. Това предполага дори възможна мобилизация на гласове при евентуални избори. Очевидно непосредствената рефлексия на управлението върху стандарта на мнозинството от хората ще определи бъдещето място на НДСВ. От свиването на подкрепата за Царското движение засега най-успешно се възползва БСП. Около 13% от евентуалния вот за социалистите е прилив от тази посока. Това се дължи на два фактора: единият е, че социалистите са овладели лявото политическо пространство, а другият е, че се стремят да се наложат като конструктивно продължение на сегашното управление. Вдясно от центъра нещата не са така определени. В тази част на политическия спектър процесите тепърва ще набират скорост. Засега НДСВ продължава да бъде формацията с най-голяма политическа подкрепа. Съществуват обаче поне два сериозни политически конкурента, които “застрашават” Царското движение по различен начин. Това са радикалните опоненти от СДС (ОДС) и “нежната” алтернатива в лицето на ССД.

Значително количество гласове – 6,4% от всички избиратели – получават сегашните по-известни извънпарламентарни партии.

Васил Тончев
В-к “Монитор”, 19 юли 2002г.