Продължение...

---

Подемът на червените обаче изглежда несъмнен. Доскорошният лидер на БСП засега се утвърждава като успешно действащ президент, добре се приема и фигурата на вицепрезидента Ангел Марин. Новият лидер на БСП Сергей Станишев излиза от анонимността и вече е между първите 10 по рейтинг. Между първите 20 са още Георги Пирински и Румен Овчаров. От 1995 г. насам БСП не е била в толкова добри публични позиции.

Сред министрите от правителството на Симеон сравнително добър, макар и противоречив публичен имидж, имат още Милен Велчев, Николай Василев и Лидия Шулева.
Бавно и постепенно Ахмед Доган разсейва етническите предразсъдъци към него и партията му на част от избирателите, получава доверието на над 20%, което е три пъти повече от електората на партията му и трайно се утвърди между първите 20 по рейтинг.

Ахмед Доган и Желю Желев останаха тези двама политически мъже, които в една или друга степен запазват политическо влияние и/или престиж през целия 13-годишен период от ноември 1989 г. насам. До преди година към тях можехме да прибавим и имената на Александър Томов и Жорж Ганчев. Сега данните както за тях, така и за партиите им говорят за пълно отдръпване на избирателите от тези политици и формации. Същото може да се каже и за Народния съюз и неговите лидери.

Първият сериозен извод, който може да се направи въз основа на данните, е, че песимистичните нагласи за ситуацията на страната са твърде високи. Трима от всеки четирима пълнолетни българи не са съгласни с твърдението, че страната вече е преминала най-критичния период от развитието си през последните години. Подобен оптимизъм изразяват едва 12%, а 14% не изразяват мнение по въпроса.

Делът на “оптимистите” е относително по-голям сред гласувалите за ОДС и НДВС на последните парламентарни избори, сред учащите, хората, живеещи в градовете и столицата (24%) и сред тези, които имат относително по-добър материален стандарт, позволяващ им да спестяват част от доходите си. Обратното – нивото на песимистичните оценки е по-високо сред гласоподавателите на Коалиция за България и особено на тези на ДПС, интелигенцията и хората, живеещи в по-малките населени места.

Подобно ниво на оценките за състоянието на страната регистрирахме и по-време на последната година от управлението на предишното правителство. Фактът, че хората са склонни да не мислят настоящето, в което живеят, като добро, може да бъде интерпретирано и като непряк упрек към сегашното правителство, което беше посрещнато с надежди за бърза положителна промяна. Доказателство за подобна теза е и фактът, че значителна част от хората, изразили песимизъм за състоянието на страната, са гласували с бюлетината на НДСВ и/или изразяват неодобрение към дейността на сегашното правителство.

Вторият налагащ се извод въз основа на данните е, че оценките за личността на Симеон се отделят все още в голяма степен от оценките за дейността му като премиер-министър. Очертаващата се картина на нагласите към бившия цар е доста неясна и на места противоречива. Вероятната причина – едновременното наслагване на образа на “светлия” и честен човек с образа на премиера, принуден да взема непопулярни политически и икономически мерки.

Макар че за последната половин година регистрираме увеличение на неодобрението към Симеон Сакскобургготски (от 22% на 30%), одобрението към него все още е значително повече (49%), като особено силна е поддръжката му от гласувалите за НДСВ на парламентарните избори през миналата година. Премиер-министърът, въпреки известни тенденции за увеличаване на критиките към него, продължава да е сред тримата водещи политици в страната.

Малко повече от година след активното включване на Симеон Сакскобургготски в политиката на страната продължава да е широко споделено мнението, че появата на бившия цар внесе положителни промени в българския политически живот (41%), докато противоположното мнение се споделя от всеки трети. Все още е пресен споменът от надеждите, с които значителна част от хората посрещнаха намеренията му.

В същото време само 21% са тези, които смятат, че Симеон Сакскобургготски започна за изпълнява предизборните си обещания, а 60% са на обратното мнение. По този въпрос сред гласувалите за ОДС скептицизмът е най-голям и дори гласувалите за НДСВ са разколебани в преценките. Всеки втори българин смята, че Симеон Сакскобургготски не оправда доверието на хората, които гласуваха за него, а всеки пети се въздържа да изказва мнение по въпроса.

Като цяло данните показват възвръщане на политическото безверие у значителен дял от пълнолетните българи, съчетано със засилващо се негативно отношение към политическата класа като цяло. Всеки втори българин споделя мнението, че който и да дойде на власт, в България нищо няма да се промени, несъгласните с това са около 30%. Не се наблюдава почти никаква динамика на обществените нагласи по този въпрос през последните шест месеца.

В същото време впечатляващо висок (42%) е процентът на хората, които смятат, че политиците, управлявали страната през последните 12 години, трябва да бъдат дадени под съд. Подобна нагласа за политическо възмездие се споделя най-вече от хората с ниски доходи, гласувалите за Коалиция за България и НДВС, както и от неглесувалите на последните парламентарни избори. Около 55% от “сините” привърженици не споделят подобна идея.

Другата репресивна по същество нагласа, при това още по-широко споделяна (67%), е че за да се изкоренят престъпността и корупцията в страната са необходими извънредни и строги до жестокост закони. Подобна идея се възприема като панацея от почти всички социални групи от хората. По-силно критични са хората гласували за ОДС, висшистите и живеещите в големите градове и столицата, но дори и сред тях доминират нагласите за строго и безкомпромисно законодателство.

---

Продължава тук...