Продължение...

---

Същото важи и за повишаването на раждаемоста по схемата 2 плюс 3, тоест – баща и майка е равно на 2, а това 2 произвежда още 3. Самата идея, че такава цел може да бъде постигната чрез семейното подоходно облагане (което иначе съвсем не е лоша идея, всъщност), граничи по простодушие с онези изчисления, които чрез всевъзможни математически действия, доказваха, че “Туркия ке падне” тъкмо през 1876-та година. През тази година, длъжен съм да напомня, “Туркия” не падна. Семейното подоходно облагане е факт в много европейски държави. Факт е, също така, че прирастът на населението в повечето от тези европейски държави, където е въведено семейното подоходно облагане, продължава да бъде или нисък, или отрицателен.

Авторите на конгениалната схема 2 плюс 3 със сигурност са добре запознати с тези факти, защото са хора обикалящи и наблюдаващи белия свят в много по-голяма степен, отколкото повечето ни сънародници. А това отново изтиква на преден план въпроса: защо тогава ни гледат в очите и ни говорят очевадни дивотии? И тук, разбира се, в сила остава отговорът, свързан с бясната, да не кажа несвястна гонитба на проценти...

Разбира се – това, което изброих, са впечатления на песимист. Има и оптимистична гледна точка, според която всичко обещано от тази коалиция е напълно възможно. Но... само при условие, че приемем, че екстравагантните обещания изискват и екстравагантни действия, за да бъдат претворени в екстравагантни дела.

БЗНС на госпожа Мозер, например, може да възстанови съществуването на някогашната фашизоидна “Оранжева гвардия” на Александър Стамболийски. Този път директивите няма да бъдат свързани с традиционните аграрни “грабване на сопите” и “бой по гражданята”, нито с провеждането на мракобеснически и също фашизоидни Конгреси на цвеклопроизводителите. В наши дни е позволено да се пипа с кадифена ръкавица – новата Оранжева гвардия ще бъде свикана под байраците не за поредната доза безогледно насилие, а за борба срещу демографския срив. Тогава и добре известната фраза “Сей, земеделецо, днес му е времето!” ще придобие едно малко по-различно и доста по-пикантно значение. Но това няма да бъде важно – важен е прирастът, независимо дали става дума за хора или едър рогат добитък, а щом иде реч за прираст, всички способи са приемливи. Може да се помисли и за нов тип Трудови войски, които също са земеделска приумица в нашата изпълнена с всвъзможни приумици история.

ВМРО на Красимир Каракачанов, от своя страна, може да се погрижи за набирането на средствата, необходими за двойното увеличение на заплатите и пенсиите. Разбира се, само при условие, че си припомни старите и класически способи за пълнене на касите, добре известни от бурното му и буквално до болка романтично минало. И тук целта ще оправдае услужливо средствата, още повече, че този път мероприятието ще бъде проведено с робинхудовска насоченост, а пушките и бомбите няма да бъдат използвани за купуване на нови пушки и бомби, с които да бъде убит поредният враг (в един от случаите, между другото, това се оказа тъкмо Александър Стамболийски, в когото госпожа Мозер продължава да се кълне), а за да се раздават на благодарното население, което – от радост – тутакси ще започне да се плоди и множи даже не по схемата 2 плюс 3, а във вариант 4-4-2.

Как ще допринесе за успеха на тази чутовна програма Стефан Софиянски – това и най-големите оптимисти все още не знаят. Едни твърдят – с усмивка, други – с нови хали във всяко селище и метро в по-големите. Лично аз, обаче, предполагам, че истината по този въпрос все още не е известна. Нещо повече, аз стигам и по-далеч в предположенията си и подозирам, че на него пак “ще му олекне” някой ден, а този ден ще бъде денят, в който коалицията, в която членува сега, престане да съществува.

А това, между нас казано, струва ми се е коалиция, която - след като ни посипа с поредната доза звезден прашец и абсурдни обещания - има правото да определя самата себе си като всякаква, но не и като дясна или десноцентристка.

Жоро Георгиев