“С желязна ръка ще подгоним човечеството към щастието” – това е стар болшевишки лозунг, от който косите на всеки нормален човек неизбежно могат само да настръхнат. Слава Богу, болшевизмът вече е почти с двата крака на бунището на историята. За съжаление, обаче, поводи за настръхване на косата продължават да съществуват. И, както си му е редът – в предизборен период те стават повече от обичайното... или поне по-видими.

Вече свикнахме с вълната от топло мляко и кифли, която удави в благоденствие българските училища. Свикнахме и с идеята на БСП да осигури дори повече топло мляко и повече кифли, ако получи доверието на избирателите и, съответно, правото да ни управлява през следващите четири години. Преживяхме и екстравагантното хрумване на левицата за едно почти “незабавно и несимволично” увеличение на всички заплати в бюджетната сфера с 20 на сто, както и за многократното им актуализиране в рамките на всяка финансова година. Все още ни е трудно да проумеем защо БСП изведнъж реши, че би било оправдано от нейна страна, да забави приемането ни в Европейския съюз заради два блока в АЕЦ и още няколко нейни приумици. Но и това ще преглътнем, особено ако наистина ни осигурят повечко мляко и кифли, за да го прокараме.

Уви, надпреварата в областта на безумните предизборни обещания не бе прекратена до тук. Още по-големи съжаления буди обстоятелствокто, че в импровизации в този изтъркан и неблагодарен жанр се впусна един от трите субекти, припознавани като представители на българското дясно политическо пространство – коалицията Български народен съюз.

Всъщност, Софиянски, Каракачанов и Мозер, оказва се, стигат по-далеч от всички, които до този момент експериментираха в обещанията пред избирателите, с цел да спечелят сърцата им до заветната дата на предстоящите избори. В сравнение с тях и НДСВ, и БСП изглеждат като начинаещи, едва прохождащи лаици, на фона на истински майстори. Какво говоря, в сравнение с тях дори тароицата Данов-Татарчев-Сидеров изглеждат плахи или поне консервативно сдържани. Което е странно, понеже, все пак, БНС се разглежда от всички като един от по-сериозните играчи на предизборния терен.

Два пъти увеличение на заплати и пенсии и около 30% увеличение на населението – това, ни повече, ни по-малко – размахаха под носовете ни като свои предизборни ангажименти и програма за евентуалното управление на страната чудаците от БНС.

Дайте ни на нас властта, перифразираха те един стар призив, и всеки ще си има своя собствена солунска митница. А демографският срив ще бъде тутакси заменен от демографски взрив, в сравнение с който прословутият “бейби бум” в следвоенна Америка ще бледнее, но само при условие, че ако преди да побледнее, не започне да се черви от срам. Разбира се, всичко това – обилно гарнирано с неблагозвучно пригласяне на посткомунистическите рефрени за АЕЦ, под формата на измислен, смехотворен и нищо неозначаващ според законите на държавата ни “граждански референдум”.

Все се надявах, че тази година подобни изцепки ще бъдат по-малобройни. Все пак вече наистина сме на път да се превърнем в една от държавите от Европейския съюз. Но, не се гаси туй, що не гасне. А между негаснещите феномени в България, явно, попада и нагонът на някои политици да ръсят неизпълними и дори опасни обещания със същия ентусиазъм и в същите количества, в които се ръси ориз на сватба.

Да се мисли, че в рамките на един управленски мандат е възможно заплатите да бъдат повишени двойно не е просто проява на лъчезарен оптимизъм, то по-скоро е признак на трогателна наивност. Е, разбира се, тези хора не го мислят наистина. Друг е въпросът, защо го приказват, след като не го мислят. Отговорът на този въпрос е лесен – защото в момента те не мислят нито са собствената си отговорност, нито за собственото си достойнство като държавници и политици. Мислят само за проценти, при това мислят крайно некачествено, защото ако си въобразяват, че ще вдигнат процентите, дрънкайки врели-некипели, значи доста силно и дълбоко се заблуждават.

---

Продължава тук...