Атаките срещу националната телевизия през последните седмици придобиха остър характер и се концентрираха върху появилата се отново “Всяка неделя”. За някои от нападащите може да се каже, че смяната на Кирил Гоцев и отстраняването на Кеворк Кеворкян от ефира са от фатално значение. Несъмнено натискът ще нараства, предстои включването на нови сили, а средствата няма да се подбират.
Телевизията е особен вид средство за масово информиране
Хората от съвременното общество от градски тип са силно зависими от него. Затова много експерти са категорични – касае се за своеобразен духовен наркотик. То притежава особеното хипнотично свойство да лишава частично повечето зрители от свободата на волята им. Те са склонни дори против интересите си да стоят пред малкия екран много повече време, отколкото е нужно за задоволяване на потребностите им от развлечение и информация.
В САЩ през 1977 г. е проведен експеримент: на случайно подбрани 120 семейства са предложени по 500 долара, ако се съгласят в продължение на един месец да не гледат телевизия. 78% от тях са отхвърлили това предложение.
Стенли Кубик чрез свой филмов герой казва: “Цветовете на реалния свят се признават от човека само след като ги види на екрана”. Любопитно и показателно е, че този филм, “Механичния портокал”, през 1976 г. е бил забранен по идейни съображения във Великобритания.
ТВ създава за нашия съвременник такъв театър на сенките, че в сравнение с него реалният свят изглежда по-малко истински. Затова то успешно се е превърнало в особен социален институт, в една особена технология за въздействие и контрол. Различни учени приемат като установен факт, че то притежава невидими вериги, с които ограничава свободата на зрителите.
В практиката на либерализма съществува едно принципно противоречие. В дълбочина в самата негова философия е скрита забрана за свободните информационни потоци. Всеки ден се убеждаваме на практика, че всъщност
либерализмът е разновидност на тоталитаризма
Същевременно либералната идеология изисква обратното – информацията да се разглежда като стока. А според постулата на пазара, движението на стоките трябва да бъде напълно свободно.
Значи цар-пазар логично господства над информацията, културата, развлеченията и даже над достойнството на личността. Това е свободата и демокрацията: натискаш копчето на дистанционното и така гласуваш за една или друга програма.
Лъжлива аргументация. Наркотиците и други упойващи вещества също са стоки, но при тях пазарният постулат не се прилага.
Същевременно за огромно количество продукти се прилага строго и изискването за контрол над качеството им. Очевидно културно-информационните стоки се нуждаят от още по-голям обществен контрол, който е факт в много държави. До степен на цензура като изключение. Ако държавата не го прави, тя влиза в корупционни отношения в лицето на конкретни свои чиновници с производителите и разпространителите на ТВ-продукти.
Корупцията често не се изразява в предаване на банкноти в плик или чрез банков превод в анонимна сметка. На българска почва тя се изразява и като манипулативно медийно въздействие над общественото съзнание в полза на ръководна група в дадена политическа партия. Срещу такива особено ценни услуги тази група докато е на власт според интересите си формира организационно и кадрово съответен надзорен орган. НСРТ, СЕМ или както ще го нарекат наесен. За да завладее чрез него колкото може по-здрави позиции в информационното пространство. Междувременно чрез подставени лица и/или чужди само по регистрация фирми отделни субекти от групата стават и съсобственици в избрани частни медии.
Тези действия в голяма степен са наложителни, диктуват се от управленското поведение на този кръг. То е съпроводено с причиняване на различни вреди на населението, с ограбването му и прехвърляне на общонародната собственост в притежание и разпореждане на свои подставени лица или партийни “касички”. Контролът над информационното пространство е най-ефективната им бъдеща защита. Установен факт е, че повечето от днешните конфликти могат да бъдат спечелени без силови методи, а с прилагането на едни или други информационни технологии. Затова никак не е чудно, че информационното пространство се е превърнало в театър за водене на бойни действия по подобие на морското или сухопътното.
Така възникват проблеми с неговия контрол и управлението на протичащите в него процеси. Появата на противник в това пространство налага организация за противодействие. Защитата на своите процеси на събиране и обработка на информацията се води успоредно с препятстването на същите процеси от страна на противника. Това пространство е интелектуалното бойно поле, на което се води борба за сърцата и умовете на хората в обществото.

---

Продължава тук...