Продължение...

---

Колкото по-вредна и грабителска е една власт в управление, толкова повече тя през това време се стреми максимално да покрие с контрол информационното пространство. Защото е почти сигурно, че избирателите ще я изпратят в опозиция, а значи в отбрана. Националните електронни медии ще минат под друг контрол и биха могли да се превърнат в основно средство за разобличаване и изграждане на отрицателен образ на доскорошните властници. Така съвсем логично
БНТ и БНР стават обект за задължително съсипване
Това правеше правителството на Иван Костов с двете институции. Намали им финансирането, удари ги във възможността да се самофинансират чрез реклама, но всячески стимулираше техните конкуренти от частния сектор. Чрез нелепи и неприемливи назначения в ръководството им наложи гонения на подготвени кадри, страх и отвращение у останалите. Особено тежко пострада БНТ от Лиляна Попова и екипа й. Много сериозен принос за това има и окончателно разкапалото се поради същността си на зловреден инструмент НСРТ. Специално за целта беше сътворен потребния на Костов закон за електронните медии, според който външни продукции не могат да се занимават с политика и икономика. Преценяват политическите назначенци в надзорния орган.
Верни на Костов кадри, утвърдили се в някаква степен на “Сан Стефано” 29 в общественото съзнание, бяха вкарани в частните канали.
Войната срещу БНТ естествено продължи и след идването на новото правителство. За да не се даде нито минута спокойствие на новото ръководство да приложи вижданията си за оздравяване на националната медия и стабилизирането й като основен фактор в информационното пространство.
За да могат Костов и групата му да управляват още дълго общественото мнение. Те да формират чрез контрола си в информационното пространство списъка на приоритетите или дневния ред, както обичат да се изразяват.
Да организират успешно “съчмите” си в администрацията и в коридорите на властта за определени подривни действия. Да осигуряват медийно определени свои пропагандни акции или важни опозиционни инициативи.
Да осъществяват ефективни контрапропагандни операции в случай, ако попаднат под информационни удари на управляващите.
А БНТ все още има значителен потенциал да си върне водещата позиция. Тя сравнително бързо би могла да изпревари сериозно конкурентите си като стане основен информационен нерв, който работи за интеграцията на все още слабото ни гражданско общество като се прицелва във факторите за неговото насилствено фрагментиране. Без да настоява за някакви особени привилегии, от които все още се нуждаят частните канали.
Нищо лошо за bTV, добре е, че ги има на пазара, но “б”-то им е с малка латинска буква.
Нека имат най-добри възможности за развитие, но без привилегии и не за сметка на националния канал.
Българското в абревиатурата на БНТ все пак е с голяма кирилска буква. Това народът ни отчита и подсъзнателно. От националната телевизия той очаква “витамини на оптимизма”. Това би трябвало да е основна задача за новото ръководство, защото продължаването на действието на съществуващия ефект на песимизма е пагубен. Песимистът вини за всичко властта, а оптимистът сам търси изход. На хората са нужни поне няколко варианта за социално и икономически успешно поведение в рамките на законите. Трябва да ги получат посредством главния комуникативен канал – БНМ.
Чрез него трябва да се прояви подчертан и траен интерес към живота на народа, към проблемите и тегобите в ежедневието на масовите типажи сред населението. А не просто “по човешки” да се изчитат новини.
Такива елементи се видяха във “Всяка неделя”. Стана реч за резултатите от усилията на “най-успешното правителство”, ръководено от “щастието” за България Иван Костов и неговите силни министри. С факти и цифри от различни достоверни източници се показа малка, но съществена част от истината за огромния грабеж, осъществен чрез престъпните техники на РМД-приватизацията.
Общественият резонанс и страхът от евентуалните последствия за грабителските кръгове активизира основните им ресурси за водене на информационна война срещу БНТ. Това обаче не са ресурси на кръга “Капитал”, а на онези, които видимо стоят зад него.
Първата атака тръгна по механизма на омаскаряване на информационния носител. Обвинения в принадлежност към тъмните сили, ченгета, подполковници, мафии и врагове на “европейския проект”. После беше вкаран номерът с определянето на предаването като политическо и икономическо, а не каквото е. Надзорникът Георги Лозанов яко се постара. Накрая опитаха и “Сладко отмъщение” срещу депутата Камен Влахов, за да отклонят общественото внимание в друга посока.
Микросъбитие, усилено чрез СМИ, се превръща в макросъбитие, ако не срещне адекватен отпор. Всяко макросъбитие почти задължително се превръща в елемент на политика и властимащите трябва да реагират. Да не се занимават с истинския проблем за колосалния грабеж, а с невъздържаните изцепки на един депутат.
С други думи,
приложиха се основни похвати от арсенала на информационната война
С цел да блокират тенденцията за ревизия на незаконните сделки от приватизацията с оглед огромната обществена потребност.
Може и да успеят, имат доста поддръжници сред депутатите. Но ще бъде пирова победа. Върху това безподобно беззаконие правова държава не може да се изгради. Значи на дневен ред ще дойде ликвидирането на България. А това правителство и този парламент скоро ще бъдат изгонени с камъни. Каквато е целта на Костов и крадливото му обкръжение.
Може и друго. Да отговорят на очакванията на народа. Да укрепят БНТ и сложат ред в информационното пространство. От това ще пострадат шепа негодници, но полза ще имат частните медии и държавата.

Илия Илиев
В- к “Монитор”, 4 юли 2002